| Буква Р |
|---|
| разопаковам - разопаковаш, несв. и св. 1. Какво. Махам опаковката на нещо. 2. Прен. Разг. Кого. Разсъбличам много облечен човек. |
| разора - разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам. |
| разоравам - разораваш, несв. и разора, св.; какво. Ора изцяло нещо неорано до този момент (обикн. целина, ливада). |
| разорен - разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик. |
| разорение - само ед. Разоряване, съсипия, материален крах. // прил. разорителен, разорителна, разорително, мн. разорителни. |
| разоръжа - разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св. — вж. разоръжавам. |
| разоръжавам - разоръжаваш, несв. и разоръжа, св.; какво/кого. Отнемам цялото количество оръжие, въоръжението; обезоръжавал. — разоръжавам се/ ра... |
| разоръжение - само ед. Разоръжаване. |
| разоря - разориш, мин. св. разорих, мин. прич. разорил, св. — вж. разорявам. |
| разорявам - разоряваш, несв. и разоря, св.; какво/ кого. Разрушавам материални ценности, съсипвам, опропастявам. Разориха богатия град. Разори... |
| разотивам се - разотиваш се, несв. и разотида се, св. Само мн. и в трето лице, ед. За събрани хора — разпръскваме се, отиваме си по домовете. Тъл... |
| разотида - разотидеш се, мин. св. разотидох се, мин. прич. разотишъл се, св. — вж. разотивам се. |
| разочаровам - разочароваш, несв. и св.; кого. Предизвиквам разочарование. — разочаровам се. Обхваща ме разочарование. |
| разочарован - разочарована, разочаровано, мн. разочаровани, прил. Който се е разочаровал. // същ. разочарованост, разочароваността, ж. |
| разочарование - само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование. |
| разпадам се - разпадаш се, несв. и разпадна се, св. 1. Разделям се на малки части; раздробявам се. Писмото беше изгоряло и когато го хванах, се ... |
| разпадна се - разпаднеш се, мин. св. разпаднах се, мин. прич. разпаднал се, св. — вж. — разпадам се. |
| разпалвам - разпалваш, несв. и разпаля, св. 1. Какво. Правя да започне по-силно да гори, да пламне. Разпалвам огън. 2. Прен. Какво/кого. Подбу... |
| разпаля - разпалиш, мин. св. разпалих, мин. прич. разпалил, св. — вж. разпалвам. |
| разпарвам - разпарваш, несв. и разпаря, св.; какво. Поставям нещо на пара, за да омекне и набъбне. Разпарвам сухар. |
| разпарцалосам - разпарцалосаш, св. — вж. разпарцалосвам. |
| разпарцалосвам - разпарцалосваш, несв. и разпарцалосам, св.; какво. Правя да стане на парцали. |
| разпаря - разпариш, мин. св. разпарих, мин. прич. разпарил, св. — вж. разпарвам. |
| разпарям - разпаряш, несв. и разпоря, св. 1. Какво. Разкъсвам по шевовете чрез порене нещо зашито. Разпарям рокля. 2. Какво/кого. Разрязвам... |
| разпасан - разпасана, разпасано, мн. разпасани, прил. 1. Който е небрежен в облеклото си; разпуснат, неспретнат, раздърпан. 2. Прен. Разюздан... |
| разпасвам - разпасваш, несв. и разпаша, св. 1. Какво. Махам, развързвам нещо запасано. Разпасвам колан. 2. Прен. Кого. Правя да стане разпасан... |
| разпаша - разпашеш, мин. св. разпасах, мин. прич. разпасал, св. — вж. разпасвам. |
| разпенвам - разпенваш, несв. и разпеня, св.; какво. Правя да се появи пяна. Разпенвам белтъци. — разпенвам се/ разпеня се. 1. Ставам на пяна и... |
| разпеня - разпениш, мин. св. разпених, мин. прич. разпенил, св. — вж. разпенвам. |
| разпервам - разперваш, несв. и разперя, св.; какво. За криле, пера, ръце и др. — разтварям нашироко. |
| разпердушинвам - разпердушинваш, несв. и разпердушиня, св. 1. Какво. Правя да се разлетят пера, перушина. Разпердушиних патицата. 2. Прен. Какво/ко... |
| разпердушиня - разпердушиниш, мин. св. разпердушиних, мин. прич. разпердушинил, св. — вж. разпердушинвам. |
| разперен - разперена, разперено, мн. разперени, прил. Който не е прибран, събран; разтворен, разгърнат, щръкнал. |
| разперя - разпериш, мин. св. разперих, мин. прич. разперил, св. — вж. разпервам. |
| разпети - разпета, разпето, мн. разпети, прил. Който се отнася до разпятие, разпъване. • Разпети петък. Петъкът, в който е станало разпъване... |
| разпечатам - разпечаташ, св. — вж. разпечатвам. |
| разпечатвам - разпечатваш, несв. и разпечатам, св.; какво. Отварям нещо запечатано. Разпечатвам писмо. |
| разпечатка - мн. разпечатки, ж. Извличане и напечатване върху листове на кодиран и съхранен в компютърната памет текст. |
| разпечатя - резпечатиш, мин. св. разпечатих, мин. прич. разпечатил, св. Разпечатам. |
| разпилея - разпилееш, мин. св. разпилях, мин. прич. разпилял, св. — вж. разпилявам. |