| Буква Р |
|---|
| ракиен - ракиена, ракиено, мн. ракиени, прил. 1. Който е предназначен за ракия. Ракиено буре. 2. Който е от ракия. Ракиен аромат. |
| ракита - само ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството. // прил. ракитов, ракитова, ракитово, мн. ракит... |
| ракитак - мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита. |
| ракия - мн. ракии, ж. 1. Силно алкохолно питие, получено след ферментация и дестилация на плодове. 2. Порция от това питие. |
| ракла - мн. ракли, ж. 1. Сандък за дрехи (обикн. дървен). 2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и др. Ъглово лег... |
| раковина - мн. раковини, ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др. • Ушна раковина. Външната видима част на ухото, която наподобява раков... |
| ракурс - само ед. В изкуството — положение на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Подходящ ракурс. |
| рали - мн. ралита, ср. Продължително автомобилно надпреварване със състезателна цел. Рали "Златни пясъци". |
| ралица - мн. ралици, ж. 1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране. 2. Дребно полско цвете със заострени цветчета. 3. Разг... |
| ралник - мн. ралници, (два) ралника, м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник. |
| рало - мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята. |
| рама - мн. рами, ж. Носеща конструкция на сграда, съоръжение, машина. |
| рамазан - само ед. Месец на мохамеданските пости, през който не се яде и не се пие денем, а само през нощта. |
| рамка - мн. рамки, ж. 1. Метално, дървено, пластмасово и пр. приспособление с четвъртита или овална форма, към което се прикрепя нещо. Рам... |
| рамкирам - рамкираш, несв. и св. Поставям в рамка (във 2 и 3 знач.); ограждам. |
| рамо - мн. рамена и рамене, ср. 1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо. 2. Част о... |
| рампа - мн. рампи, ж. 1. Ниска и дълга издатина в предния край по дължината на сцената, която скрива от публиката осветителни тела. Светли... |
| рамстек - мн. рамстеци, (два) рамстека, м. Пържола от говежди бут. |
| рана - мн. рани, ж. 1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана. 2. Прен. Душевна болка, мъ... |
| ранг - рангът, ранга, мн. рангове, (два) ранга, м. 1. Чин, степен, звание, сан. Висок ранг. 2. Величина, степен на значение. Малко са хор... |
| ранглиста - мн. ранглисти, ж. Списък, в който подреждането е в зависимост от резултата (обикн. на спортисти). |
| рандеву - мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву. |
| рандеман - само ед. Спец. 1. Количество добита продукция от определено количество суровина; добив. 2. Количество продукция от една машина з... |
| ранен - ранна, ранно, мн. ранни, прил. 1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв. Ранно утро. Ранн... |
| ранина - само ед. • На ранина. В ранни зори, в много ранна утрин. |
| раница - мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба. |
| рано - нареч. 1. В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2. В ранната младост, близо до началото ... |
| ранобуден - ранобудна, ранобудно, мн. ранобудни, прил. Който е свикнал да се буди рано. |
| ранобудник - мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано. |
| ранобудница - мн. ранобудници, ж. Жена ранобудник. |
| ранозрейка - мн. ранозрейки, ж. Плодно дръвче, което зрее рано, преди другите. |
| ранчо - само ед. 1. Животновъдна ферма или чифлик в американските прерии. 2. Разг. Малка овощна и/или зеленчукова градина близо до града. |
| раншен - раншна, раншно, мн. раншни, прил. Предишен. По-раншната работа я остави. |
| раня - раниш, мин. св. раних, мин. прич. ранил, св. — вж. ранявам. |
| ранявам - раняваш, несв. и раня, св.; кого. Нанасям рана; наранявам. Раниха го на фронта. Думите му ме раниха. |
| рап - рапът, рапа, само ед., м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти. |
| рап- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до рап, напр. рапмузикант, рапалбум и др. |
| рапира - мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх. |
| рапица - само ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове. // прил. рапичен, рапична, рапично, мн. рапични. Рапично масло. |
| рапон - мн. рапони, (два) рапона, м. Диал. Ряпа. |