мн. редници, м. 1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи. 2. Разг. Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член. // прил. реднически, редническа, редническо, мн. реднически.
Съновник: Посредник
че си, сънуваш ли, ще имаш шанс за извличане на максимална полза от някаква ситуация, ще си в удобна позиция за преговори или за поставяне на изисквания. Друг ако е посредник, не споделяй напълно плановете си дори пред доверени хора.