| Буква Р |
|---|
| ректум - само ед. Краят на дебелото черво; право черво. |
| рекултивация - само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък. // прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. ре... |
| рекултивирам - рекултивираш, несв. и св.; какво. Спец. Подлагам на рекултивация. // същ. рекултивиране, ср. |
| релаксация - само ед. 1. Спец. В медицината — почивка (като терапия). 2. Отпускане, почивка след голямо натоварване. |
| релативен - релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен. // същ. релативност, релативността, ж. |
| релативизъм - само ед. Спец. Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността н... |
| релативист - мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма. |
| реле - мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач. // прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни. |
| релеф - само ед. 1. Изпъкнало изображение върху плоска основа. 2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа. 3. С... |
| релефен - релефна, релефно, мн. релефни, прил. 1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина. 2. Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен. |
| религиозен - религиозна, религиозно, мн. религиозни, прил. 1. Който се отнася до религия. Религиозна музика. 2. Вярващ, набожен. Религиозен чов... |
| религия - мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание. |
| реликва - мн. реликви, ж. 1. В църквата — вещи, мощи и др., в които се вярва, че имат чудодейна сила. 2. Прен. Старинна вещ, която е скъп сп... |
| реликт - мн. реликти, (два) реликта, м. 1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места... |
| релса - мн. релси, ж. 1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др. 2. Тясно метално приспособление за закачв... |
| ремарка - мн. ремарки, ж. 1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса. 2. Бележка, пояснение. |
| ремарке - мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке. |
| реми - мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах. |
| реминисценция - мн. реминисценции, ж. 1. Смътен спомен. 2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук... |
| ремонт - само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт. // прил. ремонтен, ремонтна,... |
| ремонтирам - ремонтираш, несв. и св.; какво. Правя ремонт; поправям. |
| ремък - мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък ... |
| ренде - мн. рендета, ср. 1. Дърводелско сечиво с острие за изглаждане на плоскости. 2. Готварски уред с дупчици за стъргане на дребно на з... |
| рендосам - рендосаш, св. — вж. рендосвам. |
| рендосвам - рендосваш, несв. и рендосам, св.; какво. 1. Правя да стане гладка някаква дървена повърхност. 2. Разг. Стържа зеленчуци, сирене и ... |
| ренегат - мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменни... |
| ренесанс - само ед. 1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV - ХVI в.), която се характеризира с разцвет на изкуството... |
| реноме - мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация. |
| реномиран - реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен. |
| рента - обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал. |
| рентабилен - рентабилна, рентабилно, мн. рентабилни, прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен. // същ. рентабилност, рентабилността,... |
| рентген - обикн. ед. Апарат за проникване в непрозрачни предмети (обикн. в човешкото тяло за преглед или за лечение) с помощта на специални ... |
| рентгенограма - рентгенограми, ж. Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи. |
| рентгенолог - мн. рентгенолози, м. Лекар, специалист по рентгенология. |
| рентгенология - само ед. Наука, която изучава рентгеновите лъчи и тяхното приложение в медицината, биологията и др. |
| рентгенотерапия - само ед. Лечение, терапия с рентгенови лъчи. |
| рентиер - мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента. // прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски. |
| рентиерка - мн. рентиерки, ж. Жена рентиер. |
| рентирам се - рентираш се, несв. и св. Докарвам, донасям печалби. |
| реорганизатор - мн. реорганизатори, м. Човек, който извършва реорганизация. |