Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
ректум - само ед. Краят на дебелото черво; право черво.
рекултивация - само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък. // прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. ре...
рекултивирам - рекултивираш, несв. и св.; какво. Спец. Подлагам на рекултивация. // същ. рекултивиране, ср.
релаксация - само ед. 1. Спец. В медицината — почивка (като терапия). 2. Отпускане, почивка след голямо натоварване.
релативен - релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен. // същ. релативност, релативността, ж.
релативизъм - само ед. Спец. Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността н...
релативист - мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма.
реле - мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач. // прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни.
релеф - само ед. 1. Изпъкнало изображение върху плоска основа. 2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа. 3. С...
релефен - релефна, релефно, мн. релефни, прил. 1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина. 2. Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен.
религиозен - религиозна, религиозно, мн. религиозни, прил. 1. Който се отнася до религия. Религиозна музика. 2. Вярващ, набожен. Религиозен чов...
религия - мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание.
реликва - мн. реликви, ж. 1. В църквата — вещи, мощи и др., в които се вярва, че имат чудодейна сила. 2. Прен. Старинна вещ, която е скъп сп...
реликт - мн. реликти, (два) реликта, м. 1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места...
релса - мн. релси, ж. 1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др. 2. Тясно метално приспособление за закачв...
ремарка - мн. ремарки, ж. 1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса. 2. Бележка, пояснение.
ремарке - мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке.
реми - мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах.
реминисценция - мн. реминисценции, ж. 1. Смътен спомен. 2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук...
ремонт - само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт. // прил. ремонтен, ремонтна,...
ремонтирам - ремонтираш, несв. и св.; какво. Правя ремонт; поправям.
ремък - мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък ...
ренде - мн. рендета, ср. 1. Дърводелско сечиво с острие за изглаждане на плоскости. 2. Готварски уред с дупчици за стъргане на дребно на з...
рендосам - рендосаш, св. — вж. рендосвам.
рендосвам - рендосваш, несв. и рендосам, св.; какво. 1. Правя да стане гладка някаква дървена повърхност. 2. Разг. Стържа зеленчуци, сирене и ...
ренегат - мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменни...
ренесанс - само ед. 1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV - ХVI в.), която се характеризира с разцвет на изкуството...
реноме - мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация.
реномиран - реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен.
рента - обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.
рентабилен - рентабилна, рентабилно, мн. рентабилни, прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен. // същ. рентабилност, рентабилността,...
рентген - обикн. ед. Апарат за проникване в непрозрачни предмети (обикн. в човешкото тяло за преглед или за лечение) с помощта на специални ...
рентгенограма - рентгенограми, ж. Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи.
рентгенолог - мн. рентгенолози, м. Лекар, специалист по рентгенология.
рентгенология - само ед. Наука, която изучава рентгеновите лъчи и тяхното приложение в медицината, биологията и др.
рентгенотерапия - само ед. Лечение, терапия с рентгенови лъчи.
рентиер - мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента. // прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски.
рентиерка - мн. рентиерки, ж. Жена рентиер.
рентирам се - рентираш се, несв. и св. Докарвам, донасям печалби.
реорганизатор - мн. реорганизатори, м. Човек, който извършва реорганизация.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: