| Буква К |
|---|
| кочан - мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят... |
| кочина - мн. кочини, ж. 1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски. 2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/ жи... |
| кочия - мн. кочии, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия. |
| кочияш - мн. кочияши, м. Човек, който кара колесница, файтон. |
| кош - кошът, коша, мн. кошове, (два) коша, м. 1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за ... |
| кошара - мн. кошари, ж. 1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъл. Прибирам овцете в кошарата. 2. Разг. Легло за ... |
| кошер - мн. кошери, (два) кошера, м. 1. Специален сандък или островърх кош, предназначен за жилище на семейство от пчели. 2. Прен. Семейст... |
| кошмар - мн. кошмари, (два) кошмара, м. 1. Ужасно, мъчително, повтарящо се съновидение. Цяла нощ сънувах кошмари. 2. Мъчителни, тягостни, о... |
| кошница - мн. кошници, ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови. // същ... |
| кошута - мн. кошути, ж. Женската на елен. |
| кощрява - само ед. Плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си из... |
| кощунствам - кощунстваш, несв. Проявявам кощунство. |
| кощунство - мн. кощунства, ср. 1. Гавра, подигравка с нещо свято. 2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято. Кощунство над памет... |
| кощунствувам - кощунствуваш, несв. Кощунствам. |
| крава - мн. крави, ж. 1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. Млечна крава. Пъстра крава. Крава... |
| кравай - краваят, кравая, мн. краваи, (два) кравая, м. Кръгъл обреден хляб с дупка в средата. // същ. умал. кравайче, мн. кравайчета, ср. З... |
| кравар - краварят, краваря, мн. кравари, м. Мъж, който се грижи за няколко или за много крави. |
| краварка - мн. краварки, ж. Жена, която се грижи за крави. |
| краварник - мн. краварници, (два) краварника, м. Помещение, оборудвано за отглеждане на крави. |
| кравеферма - мн. кравеферми, ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата. |
| кравешки - кравешка, кравешко, мн. кравешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор. |
| крави - кравя, краве, мн. крави, прил. 1. Който е добит от крава. Краве сирене. 2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа. |
| крада - крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв. 1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада карт... |
| крадец - мн. крадци, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка. |
| крадешката - нареч. Крадешком. |
| крадешком - нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком. |
| крадла - мн. крадли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно. |
| крадлив - крадлива, крадливо, мн. крадливи, прил. 1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака. 2. Който е тих, таен, кат... |
| крадльо - мн. крадльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо. |
| краезнание - само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните ... |
| краен - крайна, крайно, мн. крайни, прил. 1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квар... |
| краесловен - краесловна, краесловно, мн. краесловни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна. |
| краеъгълен - краеъгълна, краеъгълно, мн. краеъгълни, прил. • Краеъгълен камък. Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.). |
| кражба - мн. кражби, ж. 1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си. 2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Про... |
| край - краят, края, мн. краища, (два) края, м. 1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на ... |
| край- - Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др. |
| крайбрежие - мн. крайбрежия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие. |
| крайграничен - крайгранична, крайгранично, мн. крайгранични, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село. |
| крайник - мн. крайници, (два) крайника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека. • Горен крайник. Ръка. • Долен крайник. Крак. |
| крайност - крайността, мн. крайности, ж. 1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност. 2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. ... |