мн. кочини, ж. 1. Помещение за отглеждане на прасе. Правякочина от дъски. 2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/ жилище. Не ми се живее в тази кочина. • Като (в) кочина. Мръсно. У тях е като кочина.
Съновник: Кочина
Aко видиш насън, неочаквано ще се сдобиеш с отдавна мечтана вещ. Aко чистиш или ринеш кочина, харчовете или предпазливостта ти са неоправдани.