| Буква К |
|---|
| кожица - мн. кожици, ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно. |
| кожичка - мн. кожички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите. |
| кожух - мн. кожуси, (два) кожута, м. 1. Палто от кожа с козината навътре. Кожухът ми много топли. 2. Прен. Разг. Кожа на тялото на животно... |
| кожухар - кожухарят, кожухаря, мн. кожухари, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия. |
| кожухарски - кожухарска, кожухарско, мн. кожухарски, прил. Който е свързан с кожухарство или с кожухар. Кожухарски машини. Кожухарски изделия. |
| кожухарство - само ед. Занятие на кожухар. |
| коз - козът, коза, мн. козове, (два) коза, м. 1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза. 2. Прен... |
| коза - мн. кози, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна. // същ. умал. козичка, мн. кози... |
| козар - козарят, козаря, мн. козари, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите. |
| козел - мн. козли, (два) козела, м. 1. Мъжка коза. 2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж. |
| кози - козя, козе, мн. кози, прил. 1. Който е от коза или на коза. Козе сирене. Козя брада. Кози кожух. 2. Който е характерен за коза. Ко... |
| козина - само ед. 1. Космената покривка по кожата на животно. Козината и е проскубана. Палтото е с красива козина. 2. Диал. Вълна от коза. ... |
| козирка - мн. козирки, ж. 1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за ... |
| козирог - мн. козирози, (два) козирога, м. 1. Див козел с големи рога. 2. Спец. Само ед. В астрономията — едно от дванайсетте съзвездия на з... |
| козирувам - козируваш, несв. и св.; на кого. 1. Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка. 2. Прен. Подчинявам се, покоря... |
| козметика - само ед. 1. Изкуство да се приготвят и прилагат различни средства за поддържане свежестта на кожата на лицето и тялото, както и са... |
| козметичен - козметична, козметично, мн. козметични, прил. 1. Който се отнася до козметика. Козметични средства. Козметични процедури. 2. Прен.... |
| козни - само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола. |
| козунак - мн. козунаци, (два) козунака, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пе... |
| козя се - козиш се, мин. св. козих се, мин. прич. козил се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета. |
| кой - коя, кое, мн. кои, въпр. мест. 1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без о... |
| кой-годе - коя-годе, кое-годе, мн. кои-годе, неопр. мест. — вж. годе. |
| който - вин. за лице когото, дат. за лице остар. комуто, която, което, мн. които, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено опр... |
| кок - кокът, кока, мн. кокове, (два) кока, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок... |
| кока - само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин. |
| кока-кола - мн. кока-коли, ж. 1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола. 2. Порция от това питие.... |
| кокаин - само ед. 1. Спец. В химията - алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината. 2. То... |
| кокал - мн. кокали, (два) кокала, м. Разг. 1. Кост. Боли ме кокалът на крака. 2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което... |
| кокалест - кокалеста, кокалесто, мн, кокалести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице. |
| кокалче - мн. кокалчета, ср. 1. Малък кокал (в 1 знач.). 2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца. 3... |
| кокарда - мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка. |
| кокетен - кокетна, кокетно, мн. кокетни, прил. 1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка. 2. Който съдържа ил... |
| кокетирам - кокетираш, несв. и св.; с кого/с какво. 1. С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт. 2. ... |
| кокетка - мн. кокетки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса. |
| кокетнича - кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. кокетничил, несв.; с кого. 1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи е всички мъже. 2... |
| коки - само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни. |
| кокили - само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера. |
| кокиче - мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг. • Блатно кокиче. Диворастящо растение с по-дребни и... |
| кокичка - мн. кокички, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички. |
| коклюш - само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш. |