Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
къпалня - мн. къпални, ж. Помещение за къпане, баня с душ, обикн. към стадион, плаж.
къпина - мн. къпини, ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини. // прил. къпинов, къпинова, къпино...
къпя - къпеш, мин. св. къпах, мин. прич. къпал, несв. 1. Кого/какво. Измивам тялото на човек или животно, като го потапям или обливам. Къ...
кър - кърът, къра, мн. кърища, (два) къра, м. Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра. // прил. кърски, кърска, кърско, м...
кървав - кървава, кърваво, мн. кървави, прил. 1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана. 2. В който има кръв; примес...
кървавица - само ед. Бахур.
кървавя - кървавиш, мин. св. кървавих, мин. прич. кървавил, несв.; какво. Цапам с кръв. — кървавя се. Цапам се с кръв.
кървя - кървиш, мин. св. кървих, мин. прич. кървил, несв. За рана — изпускам кръв. // същ. кървене, ср. • Кърви ми сърцето/душата. Облива ...
къри - само ед. Прахообразна смес от люти индийски подправки, а също ястие с такива подправки.
къркам - къркаш, мин. св. кърках, мин. прич. къркал, несв. 1. За птица, жаба — издавам гърлен звук. Кокошките къркат от страх. 2. Прен. Пре...
къркоря - къркориш, мин. св. къркорих, мин. прич. къркорил, несв. За празни черва на гладно - издавам характерни звуци.
кърлеж - мн. кърлежи, (два) кърлежа, м. 1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв. 2. Пр...
кърма - само ед. 1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило. 2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно.
кърмаче - мн. кърмачета, ср. Дете, което суче мляко. Детето е още кърмаче.
кърмачка - мн. кърмачки, ж. Жена. която кърми. Кърмачките трябва да имат специален режим на живот.
кърмило - само ед. Кърма (в 1 знач.).
кърмчия - мн. кърмчии, м. Кормчия.
кърмъз - само ед. Червена боя, добивана от изсушени насекоми; кармин. // прил. кърмъзен, кърмъзена. кърмъзено, мн. кърмъзени.
кърмя - кърмиш, мин. св. кърмих, мин. прич. кърмил, несв.; кого. 1. Давам на кърмаче да суче. Майките кърмят децата през шест часа. 2. Пре...
кърня - кърниш, мин. св. кърних, мин. прич. кърнил, несв. Остар. Кастря клони на дърво; чупя, нащърбявам.
кърпа - мн. кърпи, ж. 1. Правоъгълно или квадратно парче от специален или от обикновен плат за бърсане на ръце, лице и др. Кърпа за лице. ...
кърпя - кърпиш, мин. св. кърпих, мин. прич. кърпил, несв.; какво. 1. Зашивам скъсано (с кръпка) или разпрано. Кърпя дрехи. 2. Запълвам дуп...
кърт - къртът, кърта, мн. къртове, (два) кърта, м. Къртица.
къртица - мн. къртици, ж. Насекомояден бозайник с мека кожа, пригоден за ровене и подземен живот. • Като кьртица. Затворено, на тъмно, усамо...
къртичина - мн. къртичини, ж. Купчинка пръст, изровена от къртица. Сутрин намираха все нови къртичини в градината.
къртовски - къртовска, къртовско, мн. къртовски, прил. Упорит, тежък, продължителен. Къртовски труд.
къртя - къртиш, мин. св. къртих, мин. прич. къртил, несв.; какво. 1. Отделям със сила части от нещо цяло. Къртя камъни. Къртя скала. 2. Съ...
кърша - кършиш, мин. св. кърших, мин. прич. кършил, несв.; какво. 1. Чупя, прекършвам. ломя (пръчки, клони). Кърша клонки за украса. Кърша...
къс - къса, късо, мн. къси, прил. 1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака. 2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо п...
късам - късаш, несв. 1. Какво. Правя на късове, на парчета. Късам хартия. Късам конец. 2. Какво. Вземам, отделям, кърша, бера (цветя, плод...
късен - късна, късно, мн. късни, прил. 1. Който става към края на определено време, срок. Късно лято. Късна вечер. Късен студ. 2. Който ст...
късмет - мн. късмети, (два) късмета, м. Разг. 1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет...
късо- - Първа съставна част на сложни думи със значение къс,, напр. късоврат, късокрак, късоглед.
късоглед - късогледа, късогледо, мн. късогледи, прил. 1. Който страда от късогледство. 2. Прен. Който не е предвидлив, не е прозорлив. Късогл...
късогледство - само ед. 1. Недостатък на зрението, при който не се виждат ясно далечни предмети. 2. Прен. Недалновидност, непрозорливост, обикн. ...
кът - кътът, къта, мн. кътове и кътища, (два) къта, м. 1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или де...
кътам - къташ. несв. Разг. 1. Какво. Пестя, отделям, крия. Кътам малко пари за всеки случай. Кътам олиото. 2. Какво/кого. Пазя, грижа се. ...
кътен - кътна, кътно, мн. кътни, прил. • Кътен зъб. Кътник.
къткам - къткаш, несв. 1. Разг. Кого. Полагам големи грижи, приласкавам. Къткам жена си. Къткам децата. 2. Разг. Кого. Привличам, сплотявам...
кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: