Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
канцеларски - канцеларска, канцеларско, мн. канцеларски, прил. 1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност. 2. Който...
канцеларщина - само ед. Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари...
канцероген - мн. канцерогени, (два) канцерогена, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак.
канцерогенен - канцерогенна, канцерогенно, мн. канцерогенни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак.
канцлер - мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя.
канцона - мн. канцони, ж. Спец. 1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви. 2. В литературата — вид лирическо стихотворение...
канцонета - мн. канцонети, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер.
канче - мн. канчета, ср. 1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай. 2. Висок метален съд с дръжка отгоре з...
каньон - мн. каньони, (два) каньона, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно.
каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К...
каолин - само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия. // прил. каолинов, каолинова, каолиново, мн....
капа - мн. капи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
капак - мн. капаци, (два) капака, м. 1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др. 2. Всяко приспособление, предназначен...
капан - мн. капани, (два) капана, м. 1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капан...
капандура - мн. капандури, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се ...
капанче - мн. капанчета, ср. 1. Малък капан. 2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата.
капарирам - капарираш, несв. и св.; какво. Давам капаро за нещо. Капарирах поръчката за мебели.
капаро - само ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.
капацитет - мн. капацитети, м. 1. Само ед. Вместимост, обем. Капацитет на язовира. 2. Само ед. Производствени възможности, мощ на машина, пред...
капачка - мн. капачки, ж. 1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др. 2. Всяко малко по разме...
капвам - капваш, несв. и капна, св. 1. За течност — падам като капка. Една сълза капна от очите и. 2. Прен. Разг. За плод, цвят, листа на д...
капела - мн. капели, ж. Разг. 1. Широкопола сламена шапка. Трябва да си купя капела за лятото. 2. Пренебр. Всякакъв вид шапка, най-често да...
капиляр - мн. капиляри, (два) капиляра, м. Спец. 1. Обики. мн. В анатомията — най-тънкият кръвоносен съд в тялото на човека и на животните. ...
капитал - мн. капитали, (два) капитала, м. 1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използван...
капитален - капитална, капитално, мн. капитални, прил. 1. Който се отнася до капитал (в 1 и 2 знач.). 2. Прен. Който е главен, важен, основен....
капитализация - само ед. Спец. 1. В икономиката — превръщане на принадена стойност в капитал. 2. В икономиката — прибавяне на лихвите към капитала...
капитализирам - капитализираш, несв. и св.; какво. В икономиката - превръщам в капитал. Ще капитализирам всички лихви. - капитализирам се. Превръщ...
капитализъм - само ед. Икономическа система с отличителни черти свобода на пазара, концентрация на частната и корпоративната собственост и разпр...
капиталист - мн. капиталисти, м. Човек, който притежава голям капитал.
капиталистически - капиталистическа, капиталистическо, мн. капиталистически, прил. Който е присъщ на капитализъм или на капиталист. Капиталистическа ...
капиталовложение - мн. капиталовложения, ср. 1. Спец. В икономиката — парични разходи за създаване или реконструиране на съществуващи фондове. 2. Пар...
капитан - мн. капитани, м. 1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат до...
капитулант - мн. капитуланти, м. 1. Лице, което е за прекратяване на военни действия в полза на противника. 2. Лице, склонно да отстъпи пред не...
капитулация - само ед. 1. Капитулиране. 2. Договорът за капитулиране между воюващи. Подписвам капитулация.
капитулирам - капитулираш, несв. и св. 1. Прекратявам военни действия и се отказвам от война в полза на противника. 2. Прен. Отстъпвам на някакъ...
капишон - мн. капишони, (два) капишона, м. 1. Качулка за глава, прикачена към някаква дреха. 2. Шапка с остър връх.
капище - мн. капища, ср. Истор. През езическия период - храм или светилище.
капия - мн. капии, ж. 1. Остар. Врата или прозорец, отвор на сграда. 2. Остар. Учреждение. 3. Остар. Калъф за нож или кама; ножница. 4. Са...
капка - мн. капки, ж. 1. Малка частица течност, която пада като цяло и заема кръгла форма върху повърхност. 2. Обикн. мн. Течно лекарство,...
капла - мн. капли, ж. Метална част на колелото на велосипед или на автомобил, по която се поставя гумата.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: