| Буква К |
|---|
| къч - къчът, къча, мн. къчове. (два) къча, м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го е камшика по къча. • Хвърлям къч. 1. Играя... |
| къшей - къшеят, къшея, мн. къшеи, (два) къшея, м. Разг. Къс, парче, обикн. от хляб. Отчупих си къшей хляб. • За къшей хляб (работя). За ма... |
| къща - мн. къщи, ж. 1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хуба... |
| къщовник - мн. къщовници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете. |
| къщовница - мн. къщовници, ж. Жена къщовник. |
| къщурка - мн. къщурки, ж. Малка, ниска, бедна къща. |
| кьопоолу - само ед. Салата от печени и нарязани патладжани с чесън, оцет и олио. |
| кьорфишек - мн. кьорфишеци, (два) кьорфишека, м. Разг. Пренебр. Лъжа, блъф. Пускат кьорфишеци, а нищо не правят. |
| кюлче - мн. кюлчета, ср. Къс от излят метал, приготвен за пренасяне и др. като суровина. Злато на кюлчета. |
| кюнец - мн. кюнци, (два) кюнеца, м. 1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2. Широка тръба за канализация. |
| кюре - мн. кюрета, ср. Католически енорийски свещеник. |
| кюртаж - мн. кюртажи, (два) кюртажа, м. Спец. 1. В медицината — отстраняване на чуждо тяло или паразити от организма с помощта на специален... |
| кюртирам - кюртираш, несв. и св. Спец. В медицината — правя кюртаж. |
| кюспе - само ед. Остатъци от семена на маслодайни растения. Слънчогледово кюспе. |
| кюфте - мн. кюфтета, ср. 1. Мляно месо, объркано с подправки, оформено като питка и изпържено, опечено или сготвено. Кюфтета на скара. Пър... |
| кючек - мн. кючеци, (два) кючека, м. Вид турски танц, обикн. женски, с характерни извивки на тялото и щракане с пръсти. Играя кючек. |
| кянкам - кянкаш, несв. Разг. 1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора. 2. Прен. Пренебр. Говоря тихо, монотонно, нер... |
| кярувам - кяруваш, несв. Разг. Печеля, добивам печалба. |