Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
кураж - само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж.
куражлия - мн. куражлии, м. Разг. Лице, което има кураж.
курбан - мн. курбани, (два) курбана, м. 1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан...
курва - мн. курви, ж. Жена, която живее развратно.
курвар - курварят, курваря, мн. курвари, м. Мъж, който живее развратно.
курдисам - курдисаш, св. — вж. курдисвам.
курдисвам - курдисваш, несв. и курдисам, св.; какво/кого. Разг. Настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. Курдисвам часовника да звъни в ш...
курешка - мн. курешки, ж. Птиче изпражнение.
куриер - мн. куриери, м. 1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки. 2. Пощенски служител, койт...
куриоз - мн. куриози, (два) куриоза, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз. // прил. куриозен, курио...
куркам - куркаш, несв. За празни черва — издавам характерен шум. // същ. куркане, ср.
курна - мн. курни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с ...
курник - мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника.
курорт - мн. курорти, (два) курорта, м. 1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински кур...
курс - курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м. 1. Само ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лонд...
курсант - мн. курсанти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав. // прил. курсантски, курсантск...
курсив - само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния.
курсист - мн. курсисти, м. Лице, което посещава курс (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители.
курсистка - мн. курсистки, ж. Жена курсист.
куртизанка - мн. куртизанки, ж. 1. През XVII и XVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество. 2. Ж...
куртка - мн. куртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.
куртоазия - само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия. // прил. куртоазен, куртоазна, курто...
куршум - мн. куршуми, (два) куршума, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушк...
кусам - кусаш, св. Кусна.
кусвам - кусваш, несв. и кусна, св. Разг. 1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги ку...
кускус - само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка.
кусна - куснеш, мин. св. куснах, мин. прич. куснал, св. — вж. кусвам.
кусур - мн. кусури, (два) кусура, м. Разг. 1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има еди...
кутийка - мн. кутийки, ж. 1. Малка кутия. 2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения. • На кутийки. Остар. 1....
кутия - мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво обл...
кутре - мн. кутрета ср. 1. Малкият пръст на ръката. 2. Малко кученце.
кутсуз - прил., неизм. Разг. 1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа. 2. Като същ., само ед., м. Липса на късм...
куфар - мн, куфари, (два) куфара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си...
кух - куха, кухо, мн. кухи, прил. 1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място. 2...
кухина - мн. кухини, ж. 1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина. 2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в к...
кухня - мн. кухни, ж. 1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна. 2. Начин на приготвяне и типични ястия. На...
куц - куца, куцо, мн. куци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви.
куцам - куцаш, несв. 1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак. 2. Прен. Разг. За ра...
куцукам - куцукаш, несв. Куцам от болка в крака.
куча се - кучиш се, мин. св. кучих се, мин. прич. кучил се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: