Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
кльощав - кльощава, кльощаво, мн. кльощави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена.
клюка - мн. клюки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек....
клюкар - клюкарят, клюкаря, ми. клюкари, м. Човек, който обича да разпространява клюки.
клюкарка - мн. клюкарки, ж. Жена клюкар.
клюкарствам - клюкарстваш, несв.;за какво/ за кого. Разпространявам клюки; обсъждам клюки. Има и мъже, които са склонни да клюкарстват.
клюкарствувам - клюкарствуваш, несв. Клюкарствам.
клюмам - клюмаш, несв. 1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора. 2. За р...
клюмвам - клюмваш, несв, и клюмна, св. 1. Какво. Отпускам надолу глава (при дрямка, заболяване, отчаяние). Клюмна глава и заспа веднага. 2. ...
клюмна - клюмнеш, мин. св. клюмнах, мин. прич. клюмнал, св. — вж. клюмвам.
ключалка - мн. ключалки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне.
ключица - мн. ключици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата.
ключов - ключова, ключово, мн. ключови, прил. 1. Който се отнася до ключ. 2. Който е стратегически важен. Ключови позиции. 3. Прен. Който е...
клякам - клякаш, несв. и клекна, св. 1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете. 2. Прен. Разг. Оставам без сили, сломен съм. Клекна...
кмет - кметът, кмета, мн. кметове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет...
кметство - мн. кметства, ср. 1. Само ед. Управление на община. 2. Сградата на това управление.
кметувам - кметуваш, несв. Изпълнявам длъжността на кмет. Кметувам пет години.
книга - мн. книги, ж. 1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета...
книговезница - мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги.
книговодител - книговодителят, книговодителя, мн. книговодители, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа.
книговодителка - мн. книговодителки, ж. Жена книговодител.
книгознание - само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт.
книгоиздаване - само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването.
книгоиздател - книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоиздатели, м. Лице, което издава книги; издател.
книгоиздателство - мн. книгоиздателства, ср. Издателство.
книгообмен - само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва.
книгопис - само ед. Библиография.
книгоразпространение - само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението.
книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището.
книжа - само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето. • Ценни книжа. Документи с парична ст...
книжар - книжарят, книжаря, мн. книжари, м. Лице, което продава книги.
книжарка - мн. книжарки, ж. Жена книжар.
книжарница - мн. книжарници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали.
книжарски - книжарска, книжарско, мн. книжарски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока.
книжен - книжна, книжно, мн. книжни, прил. 1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари. 2. Който е свързан с производството на...
книжка - мн. книжки, ж. 1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка. 2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки. 3....
книжнина - само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.
книжовен - книжовна, книжовно, мн. книжовни, прил. 1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчеств...
книжовник - мн. книжовници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници.
книжовност - книжовността, само ед., ж. 1. Книжнина. 2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността.
княгиня - мн. княгини, ж. Дъщеря или жена на княз.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: