| Буква К |
|---|
| кльощав - кльощава, кльощаво, мн. кльощави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена. |
| клюка - мн. клюки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек.... |
| клюкар - клюкарят, клюкаря, ми. клюкари, м. Човек, който обича да разпространява клюки. |
| клюкарка - мн. клюкарки, ж. Жена клюкар. |
| клюкарствам - клюкарстваш, несв.;за какво/ за кого. Разпространявам клюки; обсъждам клюки. Има и мъже, които са склонни да клюкарстват. |
| клюкарствувам - клюкарствуваш, несв. Клюкарствам. |
| клюмам - клюмаш, несв. 1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора. 2. За р... |
| клюмвам - клюмваш, несв, и клюмна, св. 1. Какво. Отпускам надолу глава (при дрямка, заболяване, отчаяние). Клюмна глава и заспа веднага. 2. ... |
| клюмна - клюмнеш, мин. св. клюмнах, мин. прич. клюмнал, св. — вж. клюмвам. |
| ключалка - мн. ключалки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне. |
| ключица - мн. ключици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата. |
| ключов - ключова, ключово, мн. ключови, прил. 1. Който се отнася до ключ. 2. Който е стратегически важен. Ключови позиции. 3. Прен. Който е... |
| клякам - клякаш, несв. и клекна, св. 1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете. 2. Прен. Разг. Оставам без сили, сломен съм. Клекна... |
| кмет - кметът, кмета, мн. кметове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет... |
| кметство - мн. кметства, ср. 1. Само ед. Управление на община. 2. Сградата на това управление. |
| кметувам - кметуваш, несв. Изпълнявам длъжността на кмет. Кметувам пет години. |
| книга - мн. книги, ж. 1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета... |
| книговезница - мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги. |
| книговодител - книговодителят, книговодителя, мн. книговодители, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа. |
| книговодителка - мн. книговодителки, ж. Жена книговодител. |
| книгознание - само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт. |
| книгоиздаване - само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването. |
| книгоиздател - книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоиздатели, м. Лице, което издава книги; издател. |
| книгоиздателство - мн. книгоиздателства, ср. Издателство. |
| книгообмен - само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва. |
| книгопис - само ед. Библиография. |
| книгоразпространение - само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението. |
| книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището. |
| книжа - само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето. • Ценни книжа. Документи с парична ст... |
| книжар - книжарят, книжаря, мн. книжари, м. Лице, което продава книги. |
| книжарка - мн. книжарки, ж. Жена книжар. |
| книжарница - мн. книжарници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали. |
| книжарски - книжарска, книжарско, мн. книжарски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока. |
| книжен - книжна, книжно, мн. книжни, прил. 1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари. 2. Който е свързан с производството на... |
| книжка - мн. книжки, ж. 1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка. 2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки. 3.... |
| книжнина - само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина. |
| книжовен - книжовна, книжовно, мн. книжовни, прил. 1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчеств... |
| книжовник - мн. книжовници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници. |
| книжовност - книжовността, само ед., ж. 1. Книжнина. 2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността. |
| княгиня - мн. княгини, ж. Дъщеря или жена на княз. |