| Буква К |
|---|
| колекция - мн. колекции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси. |
| колело - мн. колела и колелета, ср. 1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение. 2. Разг. В... |
| коленича - коленичиш, мин. св. коленичих, мин. прич. коленичил, несв. Заставам на колене. |
| коленопреклонен - коленопреклонна, коленопреклонно, мн. коленопреклонни, прил. 1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопрекл... |
| колесарка - мн. колесарки, ж. 1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила. 2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелет... |
| колесен - колесна, колесно, мн. колесни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор. |
| колесник - мн. колесници, (два) колесника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спу... |
| колесница - мн. колесници, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале. |
| колет - мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колет... |
| колиба - мн. колиби, ж. 1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума... |
| колибар - колибарят, колибаря, мн. колибари, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба. |
| колибарка - мн. колибарки, ж. Жена колибар. |
| колибри - само мн. Най-дребните птици с големина колкото едро насекомо и с дълги човки, които живеят в Южна Америка. |
| колие - мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък. |
| колизия - мн. колизии, ж. Сблъсък на противоположни сили, конфликт. |
| колики - колика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много. |
| колит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит. |
| количествен - количествена, количествено, мн. количествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни. |
| количество - мн. количества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количеств... |
| количка - мн. колички, ж. 1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инв... |
| колко - въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във ... |
| колко-годе - неопр. мест. - вж. -годе. |
| колкото - относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/ признаци от г... |
| коловоз - мн. коловози, (два) коловоза, м. 1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг. 2. Ж... |
| колода - мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти. |
| колодрум - мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания. |
| колоездач - мн. колоездачи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи. |
| колоездене - само ед. 1. Каране на колело. 2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта. |
| колоид - само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор. |
| колоквиум - мн. колоквиуми, (два) колоквиума, м. 1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия. 2. Държавен изпит на завършили в чуж... |
| колона - мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморн... |
| колонада - мн. колонади, ж. 1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. Две успоредни редици от колони... |
| колониализъм - само ед. Политика на колониално потискане и владеене. |
| колонизатор - мн. колонизатори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии. |
| колонизация - само ед. 1. Превръщане на страна в колония. 2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация ... |
| колонизирам - колонизираш, несв. и св.; какво. Извършвам колонизация. |
| колонист - мн. колонисти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник. |
| колония - мн. колонии, ж. 1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам кол... |
| колонтитул - мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ загла... |
| колонцифра - мн. колонцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга. |