Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
колекция - мн. колекции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси.
колело - мн. колела и колелета, ср. 1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение. 2. Разг. В...
коленича - коленичиш, мин. св. коленичих, мин. прич. коленичил, несв. Заставам на колене.
коленопреклонен - коленопреклонна, коленопреклонно, мн. коленопреклонни, прил. 1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопрекл...
колесарка - мн. колесарки, ж. 1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила. 2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелет...
колесен - колесна, колесно, мн. колесни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор.
колесник - мн. колесници, (два) колесника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спу...
колесница - мн. колесници, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.
колет - мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колет...
колиба - мн. колиби, ж. 1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума...
колибар - колибарят, колибаря, мн. колибари, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба.
колибарка - мн. колибарки, ж. Жена колибар.
колибри - само мн. Най-дребните птици с големина колкото едро насекомо и с дълги човки, които живеят в Южна Америка.
колие - мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък.
колизия - мн. колизии, ж. Сблъсък на противоположни сили, конфликт.
колики - колика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много.
колит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит.
количествен - количествена, количествено, мн. количествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни.
количество - мн. количества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количеств...
количка - мн. колички, ж. 1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инв...
колко - въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във ...
колко-годе - неопр. мест. - вж. -годе.
колкото - относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/ признаци от г...
коловоз - мн. коловози, (два) коловоза, м. 1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг. 2. Ж...
колода - мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти.
колодрум - мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания.
колоездач - мн. колоездачи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи.
колоездене - само ед. 1. Каране на колело. 2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта.
колоид - само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор.
колоквиум - мн. колоквиуми, (два) колоквиума, м. 1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия. 2. Държавен изпит на завършили в чуж...
колона - мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморн...
колонада - мн. колонади, ж. 1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. Две успоредни редици от колони...
колониализъм - само ед. Политика на колониално потискане и владеене.
колонизатор - мн. колонизатори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии.
колонизация - само ед. 1. Превръщане на страна в колония. 2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация ...
колонизирам - колонизираш, несв. и св.; какво. Извършвам колонизация.
колонист - мн. колонисти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник.
колония - мн. колонии, ж. 1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам кол...
колонтитул - мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ загла...
колонцифра - мн. колонцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: