Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
копирен - копирна, копирно, мн. копирни, прил. 1. Който служи за копиране. Копирна хартия. 2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копир...
копито - мн. копита, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подк...
копка - мн. копки, ж. 1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка. 2. Копване. 3. Разг. Ду...
копна - копнеш, мин. св. копнах, мин. прич. копнал, св. — вж. копвам.
копнеж - мн. копнежи, м. Много силно желание за нещо; мечта. Копнеж за щастие. Любовен копнеж.
копнея - копнееш, мин. св. копнях, мин. прич. копнял, несв. 1. За кого/ за какво. Изпитвам силно желание за нещо или някого, който ми липсв...
копой - мн. копой, (два) копоя, м. 1. Остар. Ловно куче. 2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа. • Душа като копой. 1. Имам...
коприва - само ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като хра...
коприна - само ед. 1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна. 2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна. 3. Изде...
копринен - копринена, копринено, мн. копринени, прил. 1. Който е от коприна. Копринен плат. Копринена блуза. 2. Който е свързан с добиване на...
копродукция - мн. копродукции, ж. Съвместна продукция. Филмът е копродукция на Българската и Италианската телевизия.
коптор - мн. коптори, (два) коптора, м. 1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителни материали. В предградият...
копула - само ед. 1. Спец. В биологията — свързване. 2. Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка.
копулация - само ед. Спец. 1. В биологията — полов процес при организмите — сливане на два полови индивида при низшите или на две полови клетк...
копче - мн. копчета, ср. 1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор,...
копър - само ед. Градинско тревисто растение със силно нарязани листа и силна миризма, което се употребява като подправка, в медицината и ...
копърка - само ед. Вид дребна морска риба; цаца.
кора - мн. кори, ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора. 2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук,...
кораб - мн. кораби, (два) кораба, м. 1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или т...
корабокрушение - мн. корабокрушения, ср. Потъване или разбиване на кораб вследствие от буря или повреда. Претърпявам корабокрушение.
корабоплаване - само ед. Водно съобщение, водно плаване. Речно корабоплаване. Морско корабоплаване.
корабостроене - само ед. 1. Промишлен отрасъл за строене на кораби. Корабостроенето е застъпено в гр. Варна. 2. Самото производство на кораби. Ча...
корав - корава, кораво, мн. корави, прил. 1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб. 2. Който...
коравосърдечен - коравосърдечна, коравосърдечно, мн. коравосърдечни, прил. Който е с кораво сърце; безмилостен, безчувствен.
корал - мн. корали, м. 1. Морско неподвижно животно, живеещо на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови. Коралите имат варо...
коран - само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана.
корда - мн. корди, ж. 1. Струна на музикален инструмент. 2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица. 3. Въже, употребява...
кордела - мн. кордели, ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки...
кордон - мн. кордони, (два) кордона, м. 1. Остар. Огърлица от скъп метал. 2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. Около ...
коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе...
коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене...
коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ...
коректорка - мн. коректорки, ж. Жена коректор.
коректура - мн. коректури, ж. 1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура. 2. Лист с набран текст, вър...
корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ...
корелативен - корелативна, корелативно, мн. корелативни, прил. Който се намира в корелация. Корелативни понятия.
корелация - само ед. Връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления. Корелация между органите на организма. Корелация между звуковете...
корем - мн. кореми, (два) корема, м. 1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям...
коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното.
корен - мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от не...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: