| Буква К |
|---|
| кукуруз - само ед. Диал. Царевица. |
| кукуряк - мн. кукуряци, (два) кукуряка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове. • Като кукуряк. Весел, бодър, изправен. |
| кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
| кулинария - само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията. // прил. кулинарен, кулинарна, кулинарно, мн. кулинарни. Ку... |
| кулиса - мн. кулиси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена. • Зад кулисите. Тайно, скрито (действам). |
| кулминационен - кулминационна, кулминационно, мн. кулминационни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точк... |
| кулминация - само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата. |
| кулоари - кулоар, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи. // прил.... |
| култ - култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Апол... |
| култиватор - мн. култиватори, (два) култиватора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата. |
| култивирам - култивираш, несв. и св.; какво. 1. Развъждам, приспособявам. Култивирам маслини. 2. Развивам, насаждам (навици, качества на характ... |
| култура - мн. култури, ж. 1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Д... |
| културен - културна, културно, мн. културни, прил. 1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище.. Култ... |
| културолог - мн. културолози, м. Учен, който работи в областта на културологията. |
| културология - само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото. |
| културтрегер - мн. културтрегери, м. Носител на дадена култура. |
| кум - кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой... |
| кума - мн. куми, ж. Жена, която венчава; кръстница. |
| кумец - мн. кумци, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости. |
| кумир - мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и ... |
| кумис - само ед. Питие от ферментирало ко-билешко мляко, разпространено в Централна Азия. |
| кумица - мн. кумици, ж. Жена на кумец. |
| кумувам - кумуваш, несв.; на кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба. // същ. кумуване, ср. |
| куп - купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обик... |
| купа - мн. купи. ж. 1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа. 2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като наград... |
| купе - мн. купета, ср. 1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе. ... |
| купел - мн. купели, (два) купела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение. |
| купешки - купешка, купешко, мн. купешки, прил. Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун. • Купешки думи. Предвзети или чужд... |
| куплет - мн. куплети, (два) куплета, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотво... |
| купол - мн. куполи, (два) купола, м. 1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма. 2. Вътрешна част на полу... |
| куполовиден - куполовидна, куполовидно, мн. куполовидни. прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив. |
| купом - нареч. Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом. |
| купон - мн. купони, (два) купона, м. 1. Отрязък от ценни книжа. 2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на опреде... |
| купувам - купуваш, несв. и купя, св. 1. Какво. Получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство. Купувам вила на море... |
| купувач - мн. купувачи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи. |
| купувачка - мн. купувачки, ж. Жена купувач. |
| купчина - мн. купчини, ж. 1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст. 2. Натрупани един върху друг множество предмети, ка... |
| купюра - мн. купюри, ж. 1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева. 2. Съкращение, пропус... |
| купя - купиш, мин. св. купих, мин. прич. купил, св. — вж. купувам. |
| курабия - мн. курабии, ж. Вид сух тестен сладкиш, обикн. домашен; по-дебела бисквита. // същ. умал. курабийка, мн. курабийки, ж. |