| Буква К |
|---|
| калмар - мн. калмари, (два) калмара, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата. |
| калник - мн. калници, (два) калника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал. |
| калолечение - само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам ... |
| калориметрия - само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя п... |
| калорифер - мн, калорифери, (два) калорифера, м. 1. Спец. Апарат за загряване на въздух или газове посредством топла вода, топъл въздух или па... |
| калоричност - калоричността, само ед., ж. 1. Количеството топлина, получена при изгаряне на един килограм гориво. 2. Енергийната стойност на хра... |
| калория - мн. калории, ж. Единица мярка за определяне на количество топлина. |
| калпав - калпава, калпаво, мн. калпави, прил. Разг. 1. За човек - който е мързелив. Калпави излязоха работниците. 2. Който е лошо, некачест... |
| калпазанин - мн. калпазани, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа. |
| калпазанка - мн. калпазанки, ж. Разг. Жена калпазанин. |
| калпак - мн. калпаци, (два) калпака, м. 1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак. 2. Всяко приспособление, предназн... |
| калугер - мн. калугери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер. |
| калугерка - мн. калугерки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня. |
| калугеря се - калугериш се, мин. св. калугерих се, мин. прич. калугерил се, несв. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се. |
| калфа - мн. калфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане. |
| калций - калцият, калция, само ед.,м. Сребристо-бял метал, съставна част на варовиците. |
| калцинирам - калцинираш, несв. и св. Спец. 1. Нагрявам калциеви съединения до получаване на безводен калций или безводни калциеви съединения. 2... |
| калцирам - калцираш, несв. и св.; какво. Спец. За органична тъкан — покривам, насищам с калций. — калцирам се. За тъкан — заздравявам, като с... |
| калъп - мн. калъпи, (два) калъпа, м. 1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа. 2. Приспособление, обикн. дъ... |
| калъф - мн. калъфи, (два) калъфа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъ... |
| калъфка - мн. калъфки, ж. 1. Малък калъф. 2. Калъф за възглавница, използвана при спане. |
| калъч - само ед. • На калъч. Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч. |
| каля - калиш, мин. св. калих, мин. прич. калил, св. — вж. калявам. |
| калявам - каляваш, несв. и каля, св.; какво. Закалявам. Калявам стомана. Калявам характер. — калявам се/каля се. Закалявам се. Духът се каля... |
| калям - каляш, несв. 1. Какво/кого. Цапам с кал. 2. Прен. Разг. Кого/какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хо... |
| каляска - мн. каляски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска. |
| кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин. |
| каманийност - кампанийността, само ед., ж. Състояние на усилена, напрегната дейност само в определени периоди. |
| камара - мн. камари, ж. 1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара. 2. Сградата на парламент или на част от парлам... |
| камарила - мн. камарили, ж. Пренебр. 1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки ... |
| камба - мн. камби, ж. Сорт пипер с топчести чушки. |
| камбана - мн. камбани, ж. 1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане н... |
| камбанария - мн. камбанарии, ж. Черковна кула с една или няколко камбани; звънарня. Качи се на камбанарията и залюля камбаните. |
| камбанен - камбанна, камбанно, мн. камбанни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън. |
| камбанка - мн. камбанки, ж. 1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбан... |
| камгарен - камгарна, камгарно, мн. камгарни, прил. 1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда. 2. Който е с... |
| камелия - мн. камелии, ж. Храст с големи бели, розови или червени цветове, както и самите цветове. Дамата с камелиите. |
| каменен - каменна, каменно, мн. каменни, прил. 1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид. 2. Който е свъ... |
| каменист - камениста, каменисто, мн. каменисти, прил. 1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека. 2. Прен. Който е изп... |
| каменлив - каменлива, каменливо, мн. каменливи, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място. |