Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
калмар - мн. калмари, (два) калмара, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата.
калник - мн. калници, (два) калника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал.
калолечение - само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам ...
калориметрия - само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя п...
калорифер - мн, калорифери, (два) калорифера, м. 1. Спец. Апарат за загряване на въздух или газове посредством топла вода, топъл въздух или па...
калоричност - калоричността, само ед., ж. 1. Количеството топлина, получена при изгаряне на един килограм гориво. 2. Енергийната стойност на хра...
калория - мн. калории, ж. Единица мярка за определяне на количество топлина.
калпав - калпава, калпаво, мн. калпави, прил. Разг. 1. За човек - който е мързелив. Калпави излязоха работниците. 2. Който е лошо, некачест...
калпазанин - мн. калпазани, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа.
калпазанка - мн. калпазанки, ж. Разг. Жена калпазанин.
калпак - мн. калпаци, (два) калпака, м. 1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак. 2. Всяко приспособление, предназн...
калугер - мн. калугери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер.
калугерка - мн. калугерки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.
калугеря се - калугериш се, мин. св. калугерих се, мин. прич. калугерил се, несв. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се.
калфа - мн. калфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане.
калций - калцият, калция, само ед.,м. Сребристо-бял метал, съставна част на варовиците.
калцинирам - калцинираш, несв. и св. Спец. 1. Нагрявам калциеви съединения до получаване на безводен калций или безводни калциеви съединения. 2...
калцирам - калцираш, несв. и св.; какво. Спец. За органична тъкан — покривам, насищам с калций. — калцирам се. За тъкан — заздравявам, като с...
калъп - мн. калъпи, (два) калъпа, м. 1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа. 2. Приспособление, обикн. дъ...
калъф - мн. калъфи, (два) калъфа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъ...
калъфка - мн. калъфки, ж. 1. Малък калъф. 2. Калъф за възглавница, използвана при спане.
калъч - само ед. • На калъч. Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.
каля - калиш, мин. св. калих, мин. прич. калил, св. — вж. калявам.
калявам - каляваш, несв. и каля, св.; какво. Закалявам. Калявам стомана. Калявам характер. — калявам се/каля се. Закалявам се. Духът се каля...
калям - каляш, несв. 1. Какво/кого. Цапам с кал. 2. Прен. Разг. Кого/какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хо...
каляска - мн. каляски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.
кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин.
каманийност - кампанийността, само ед., ж. Състояние на усилена, напрегната дейност само в определени периоди.
камара - мн. камари, ж. 1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара. 2. Сградата на парламент или на част от парлам...
камарила - мн. камарили, ж. Пренебр. 1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки ...
камба - мн. камби, ж. Сорт пипер с топчести чушки.
камбана - мн. камбани, ж. 1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане н...
камбанария - мн. камбанарии, ж. Черковна кула с една или няколко камбани; звънарня. Качи се на камбанарията и залюля камбаните.
камбанен - камбанна, камбанно, мн. камбанни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън.
камбанка - мн. камбанки, ж. 1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбан...
камгарен - камгарна, камгарно, мн. камгарни, прил. 1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда. 2. Който е с...
камелия - мн. камелии, ж. Храст с големи бели, розови или червени цветове, както и самите цветове. Дамата с камелиите.
каменен - каменна, каменно, мн. каменни, прил. 1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид. 2. Който е свъ...
каменист - камениста, каменисто, мн. каменисти, прил. 1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека. 2. Прен. Който е изп...
каменлив - каменлива, каменливо, мн. каменливи, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: