Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
костен - костена, костено, мн. костени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.
костенурка - мн. костенурки, ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвид...
костилка - мн. костилки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви кости...
костница - мн. костници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени сл...
костувам - костуваш. несв. Коствам.
костуем - костуема, костуемо, мн. костуеми, прил. • Костуема цена. Цената, образувана от производствените разходи, без печалбата.
костюм - мн. костюми, (два) костюма, м. 1. Комплект горно мъжко или дамско облекло, който се състои от панталон и сако или пола и горна час...
костюмирам - костюмираш, несв. и св.; кого. Обличам с костюм (маскараден, театрален и др.). — костюмирам се. Обличам се с костюм.
косъм - мн. косми, (два) косъма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата - е черна, тук-там с бели косми. Коте...
кося - косиш, мин. св. косих, мин. прич. косил, несв. 1. Какво. Режа с коса от дъно сено или множество от други тревисти растения. Кося т...
кота - мн. коти, ж. 1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт. 2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата меж...
котак - мн. котаци, (два) котака, м. Котарак.
котана - мн. котани, ж. Котка.
котангенс - само ед. Спец. В тригонометрията — функция на остър ъгъл, която се определя от отношението на прилежащия към този ъгъл катет към с...
котарак - мн. котараци, (два) котарака, м. 1. Самецът на котката. 2. Прен. Пренебр. Похотлив мъж.
котва - мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателе...
коте - мн. котета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета. // същ. умал. котенце, мн. котенца, ср.
котел - мн. котли, (два) котела, м. 1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода. 2. Закрит съд...
котерия - мн. котерии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги. // прил. котериен, котерийна, котер...
котило - мн. котила, ср. 1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца. 2. Място, къ...
котирам - котираш, несв. и св. какво. Определям борсовата цена на ценни книжа, стоки и др. — котирам се. 1. Имам цена на борсата. 2. Търся с...
котировка - мн. котировки, ж. Котиране.
котка - мн. котки, ж. 1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си. 2. Пр...
коткам - коткаш, несв.; кого. 1. Лаская, държа се преднамерено любезно с някого. Котка шефа си, прави му кафе, поднася му цигара. Коткат го...
котлен - котлена, котлено, мн. котлени, прил. • Котлен камък. Калциеви и магнезиеви сулфати и карбонати, които се отлагат от водата по стен...
котлет - мн. котлети, (два) котлета, м. 1. Печена пържола с ребро. 2. Месото, от което се прави тази пържола. Купих два килограма котлети.
котловина - мн. котловини, ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина. // прил. котловинен, котловинна, котловинно...
котлон - мн. котлони, (два) котлона, м. 1. Преносим домакински нагревателен уред за приготвяне на храна. Електрически котлон. Сазов котлон....
котора - мн. котори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори. // същ. умал. которка, мн. которки, ж.
котя - котиш, мин. св. котих, мин. прич. котил, несв. За котка — раждам котета. Котката коти всяка година по три котенца. — котя се. Ражд...
кофа - мн. кофи, ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец. // същ. умал. кофичка, мн. кофи...
кофар - мн. кофари, (два) кофара, м. Катинар.
кофеин - само ед. Възбуждащо вещество, което се съдържа в зърната на кафето и в листата на чая и се използва в медицината. // прил. кофеино...
кофраж - мн. кофражи, (два) кофража, м. Куха дървена конструкция, в която се излива бетон, за да се втвърди в желаната форма. Правя кофраж.
кофражист - мн. кофражисти, м. Работник специалист по изработване на кофраж.
кохезия - само ед. Спец. Сила на привличане, на сцепление между молекулите на едно вещество.
кохорта - мн. кохорти, ж. Група от хора, обединени от лидер, действащи заедно за свои интереси с нечестни средства. Кохортата на главния про...
коцкар - коцкарят, коцкаря, мн. коцкари, м. Разг. Мъж, който обича да ухажва жените; женкар, прелъстител. Възрастен е, но е голям коцкар. /...
коч - кочът, коча, мн. кочове, (два) коча, м. 1. Нескопен овен. 2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета.
коча - мн. кочи, ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се подн...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: