| Буква К |
|---|
| кинология - само ед. Дял от зоологията, който изучава кучетата. // прил. киноложки, киноложка, киноложко, мн. киноложки. Киноложка изложба. |
| киноман - мн. киномани, м. Лице, прекалено увлечено по киното като зрител. |
| киномашина - мн. киномашини, ж. Апарат за прожектиране на филми. |
| кинохроника - само ед. Заснета на филм информация за актуални събития. |
| кипарис - мн. кипариси, (два) кипариса, м. Вечнозелено топлолюбиво дърво с нарязани сочни листа и характерна корона с форма на пирамида. |
| кипвам - кипваш, несв. и кипна, св. 1. За вода, течност, рядка маса — вря силно с шум или образувам обилна пяна. Млякото кипна и се разля п... |
| кипеж - само ед. 1. Кипене. 2. Прен. Силна проява на чувства, страсти, мисли. 3. Прен. Голямо оживление и движение, съпроводено с шумове. ... |
| кипна - кипнеш, мин. св. кипнах, мин. прич. кипнал, св. — вж. кипвам. |
| кипря се - киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2... |
| кипя - кипиш, мин. св. кипях, мин. прич. кипял, несв. 1. За течност, тесто, гроздов сок, чувства — кипвам и задържам така състоянието си ... |
| кир - кирта, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня. |
| кираджийски - кираджийска, кираджийско, мн. кираджийски, прил. Който се отнася до кираджия. • Като кираджийски кон. Разг. По навик, без да мисля... |
| кираджия - мн. кираджии, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца. |
| кирилица - само ед. 1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ. 2. Азбуката, която с незначит... |
| кирилометодиевистика - само ед. Научно изследване на делото на братята Кирил и Методий, осъществявано от филолози, историци и др. Научна конференция по к... |
| кирилски - кирилска, кирилско, мн. кирилски, прил. 1. Който е написан на кирилица. Кирилски надпис. 2. Който принадлежи на кирилицата. Кирилс... |
| кирка - мн. кирки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръ... |
| кирлив - кирлива, кирливо, мн. кирливи, прил. 1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен. 2. Прен. Пренебр. Некачествен, ... |
| кирпич - мн. кирпичи, (два) кирпича, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е... |
| кисел - кисела, кисело, мн. кисели, прил. 1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа. 2. Който е придобил такъв вкус вследствие н... |
| киселец - само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от... |
| киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел... |
| киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ... |
| киселинен - киселинна, киселинно, мн. киселинни, прил. Който се отнася до киселина. • Киселинен дъжд. Дъжд с киселинно съдържание поради замър... |
| киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици. |
| киселя - киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели м... |
| кискам се - кискаш се, несв. Смея се продължително с тих глас, малко неприлично. |
| кислород - само ед. Химически елемент - газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене. |
| кислороден - кислородна, кислородно, мн. кислородни, прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения. • Кислороден апарат. Апарат за д... |
| кисна - киснеш, мин. св. киснах, мин. прич. киснал, несв. 1. Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене в... |
| киста - мн. кисти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в ор... |
| кит - китът, кита, мн. китове, (два) кита, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа. |
| китап - мн. китапи, (два) китапа, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап. |
| китара - мн. китари, ж. 1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава. // прил. ... |
| китен - китна, китно, мн. китни, прил. 1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село. 2. Който е с много багр... |
| китеник - мн. китеници, (два) китеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцвет... |
| китка - мн. китки, ж. 1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец. 2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка... |
| кифла - мн. кифли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по ед... |
| кихавица - само ед. Кихане. |
| кихам - кихаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен... |