Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
кенар - мн. кенари, м. 1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари. 2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза.
кенарен - кенарена, кенарено, мн. кенарени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави.
кенгуру - мн. кенгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките ...
кеневир - само ед. Зебло.
кенеф - мн. кенефи, (два) кенефа, м. Жарг. Отходно място; клозет.
кентавър - мн. кентаври, (два) кентавъра, м. 1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло. 2. Спец. Само ед. В астрономията — съзв...
кепазя - кепазиш, мин. св. кепазих, мин. прич. кепазил, несв.; какво/кого. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си. — кепазя се. Изл...
кепе - мн. кепета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе.
кепенци - само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците. • Пускам/пусна ...
керамзит - само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон.
керамика - само ед. 1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика. 2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита кер...
керван - мн. кервани, (два) кервана, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Р...
керванджийка - само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване.
керванджия - мн. керванджии, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии.
кервиз - само ед. Целина.
керемида - мн. керемиди, ж, 1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и кере...
керемидчия - мн. керемидчии, м. Разг. Мъж, който прави керемиди.
керкенез - мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб.
керосин - само ед. Газ за горене.
кесар - кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор. 1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора. 2. Във Византия — им...
кесим - неизм. • Едно към кесим. Разг. Произволно. Продадох го на цена едно към кесим.
кесия - мн. кесии, ж. 1. Разг. Портмоне. 2. Торбичка, направена от хартия, за поставяне на продукти. 3. Торбичка от груб плат за обтриване...
кестен - мн. кестени, (два) кестена, м. 1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в к...
кестеняв - кестенява, кестеняво, мн. кестеняви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса.
кетчуп - само ед. Пикантен доматен сос за подправяне на ястия.
кеф - кефът, кефа, само ед., м. Разг. 1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа. 2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не м...
кефал - мн. кефали, (два) кефала, м. 1. Само ед. Средноголяма морска риба с тъмни надлъжни ивици. 2. Екземпляр от тази риба.
кефва ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и кефне ми, св. Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. П...
кефне ми - мин. св. кефна ми, мин. прич. кефнало ми, св. — вж. кефва ми.
кехлибар - само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар. /...
кецове - кец, кецът, кеца, м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки.
кече - мн. кечета, ср. Плъст, филц.
кеш - неизм. Плащане в брой; пари в наличност.
кибернетика - само ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен инт...
кибик - мн. кибици, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.
кибича - кибичиш, мин. св. кибичих, мин. прич. кибичил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден...
кибрит - мн. кибрити, (два) кибрита, м. 1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване. 2. Кутийка с...
кибритлия - прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.
киви - мн. кивита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия.
кикот - само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: