| Буква К |
|---|
| кенар - мн. кенари, м. 1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари. 2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза. |
| кенарен - кенарена, кенарено, мн. кенарени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави. |
| кенгуру - мн. кенгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките ... |
| кеневир - само ед. Зебло. |
| кенеф - мн. кенефи, (два) кенефа, м. Жарг. Отходно място; клозет. |
| кентавър - мн. кентаври, (два) кентавъра, м. 1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло. 2. Спец. Само ед. В астрономията — съзв... |
| кепазя - кепазиш, мин. св. кепазих, мин. прич. кепазил, несв.; какво/кого. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си. — кепазя се. Изл... |
| кепе - мн. кепета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе. |
| кепенци - само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците. • Пускам/пусна ... |
| керамзит - само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон. |
| керамика - само ед. 1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика. 2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита кер... |
| керван - мн. кервани, (два) кервана, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Р... |
| керванджийка - само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване. |
| керванджия - мн. керванджии, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии. |
| кервиз - само ед. Целина. |
| керемида - мн. керемиди, ж, 1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и кере... |
| керемидчия - мн. керемидчии, м. Разг. Мъж, който прави керемиди. |
| керкенез - мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб. |
| керосин - само ед. Газ за горене. |
| кесар - кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор. 1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора. 2. Във Византия — им... |
| кесим - неизм. • Едно към кесим. Разг. Произволно. Продадох го на цена едно към кесим. |
| кесия - мн. кесии, ж. 1. Разг. Портмоне. 2. Торбичка, направена от хартия, за поставяне на продукти. 3. Торбичка от груб плат за обтриване... |
| кестен - мн. кестени, (два) кестена, м. 1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в к... |
| кестеняв - кестенява, кестеняво, мн. кестеняви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса. |
| кетчуп - само ед. Пикантен доматен сос за подправяне на ястия. |
| кеф - кефът, кефа, само ед., м. Разг. 1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа. 2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не м... |
| кефал - мн. кефали, (два) кефала, м. 1. Само ед. Средноголяма морска риба с тъмни надлъжни ивици. 2. Екземпляр от тази риба. |
| кефва ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и кефне ми, св. Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. П... |
| кефне ми - мин. св. кефна ми, мин. прич. кефнало ми, св. — вж. кефва ми. |
| кехлибар - само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар. /... |
| кецове - кец, кецът, кеца, м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки. |
| кече - мн. кечета, ср. Плъст, филц. |
| кеш - неизм. Плащане в брой; пари в наличност. |
| кибернетика - само ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен инт... |
| кибик - мн. кибици, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа. |
| кибича - кибичиш, мин. св. кибичих, мин. прич. кибичил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден... |
| кибрит - мн. кибрити, (два) кибрита, м. 1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване. 2. Кутийка с... |
| кибритлия - прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек. |
| киви - мн. кивита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия. |
| кикот - само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот. |