Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
катехизис - само ед. Книга за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори.
катил - мн. катили, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията.
катинар - мн. катинари, (два) катинара, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар. // същ. умал. катинарче, ...
катион - мн. катиони, (два) катиона, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество.
като - предлог. 1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. Навън е горещина като огън. Бял...
катод - мн. катоди, (два) катода, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника.
католик - мн. католици, м. Лице, което изповядва католицизма.
католицизъм - само ед. Разновидност на християнството с черковен глава римския папа.
католически - католическа, католическо, мн. католически, прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник.
католичка - мн. католички, ж. Жена католик.
каторга - само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
каторжен - каторжна, каторжно, мн. каторжни, прил. 1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим. 2. Който е като на каторга; тежък, непосиле...
катран - само ед. 1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост. 2. Черно вещество, кое...
катраненочерен - катраненочерна, катраненочерно, мн. катраненочерни, прил. Който е с черен цвят като катран.
катун - мн. катуни, (два) катуна, м. 1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни. 2. Всички цига...
катунар - катунарят, катунаря, мн. катунари, м. Циганин, който живее на катун. • Като катунар. Живея в движение, пътувам много или често сме...
катунарка - мн. катунарки, ж. Жена катунар.
катурвам - катурваш, несв. и катурна, св. 1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях. 2. Прен....
катурна - катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. катурнал, св. — вж. катурвам.
катурям - катуряш, несв. Катурвам.
катър - мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил...
каубой - каубоят, каубоя, мн. каубои, м. 1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови др...
каубойски - каубойска, каубойско, мн. каубойски. прил. 1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи. 2. Който се отнася до каубой. Каубойски ...
кауза - мн. каузи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза. • Доктор хонорис кауза. Спец. Почетен доктор на универси...
каузалност - каузалността, само ед., ж. Причинност.
каучук - само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подме...
кафе - мн. кафета, ср. 1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитк...
кафеварка - мн. кафеварки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане.
кафеджийка - мн. кафеджийки, ж. Жена кафеджия.
кафеджия - мн. кафеджии, м. 1. Остар. Съдържател на кафене. 2. Мъж. който може да приготвя кафе. 3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджи...
кафеен - кафеена, кафеено, мн. кафеени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации.
кафез - мн. кафези, (два) кафеза, м. 1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си. ...
кафемашина - мн. кафемашини, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения.
кафемелачка - мн. кафемелачки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка.
кафен - кафена, кафено, мн. кафени, прил. 1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна. 2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз. 3. Койт...
кафене - мн. кафенета, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе.
кафеник - мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср.
кафеникав - кафеникава, кафеникаво, мн. кафеникави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия.
кафяв - кафява, кафяво, мн. кафяви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто.
кафяво- - Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: