| Буква К |
|---|
| катехизис - само ед. Книга за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори. |
| катил - мн. катили, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията. |
| катинар - мн. катинари, (два) катинара, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар. // същ. умал. катинарче, ... |
| катион - мн. катиони, (два) катиона, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество. |
| като - предлог. 1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. Навън е горещина като огън. Бял... |
| катод - мн. катоди, (два) катода, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника. |
| католик - мн. католици, м. Лице, което изповядва католицизма. |
| католицизъм - само ед. Разновидност на християнството с черковен глава римския папа. |
| католически - католическа, католическо, мн. католически, прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник. |
| католичка - мн. католички, ж. Жена католик. |
| каторга - само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга. |
| каторжен - каторжна, каторжно, мн. каторжни, прил. 1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим. 2. Който е като на каторга; тежък, непосиле... |
| катран - само ед. 1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост. 2. Черно вещество, кое... |
| катраненочерен - катраненочерна, катраненочерно, мн. катраненочерни, прил. Който е с черен цвят като катран. |
| катун - мн. катуни, (два) катуна, м. 1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни. 2. Всички цига... |
| катунар - катунарят, катунаря, мн. катунари, м. Циганин, който живее на катун. • Като катунар. Живея в движение, пътувам много или често сме... |
| катунарка - мн. катунарки, ж. Жена катунар. |
| катурвам - катурваш, несв. и катурна, св. 1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях. 2. Прен.... |
| катурна - катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. катурнал, св. — вж. катурвам. |
| катурям - катуряш, несв. Катурвам. |
| катър - мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил... |
| каубой - каубоят, каубоя, мн. каубои, м. 1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови др... |
| каубойски - каубойска, каубойско, мн. каубойски. прил. 1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи. 2. Който се отнася до каубой. Каубойски ... |
| кауза - мн. каузи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза. • Доктор хонорис кауза. Спец. Почетен доктор на универси... |
| каузалност - каузалността, само ед., ж. Причинност. |
| каучук - само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подме... |
| кафе - мн. кафета, ср. 1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитк... |
| кафеварка - мн. кафеварки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане. |
| кафеджийка - мн. кафеджийки, ж. Жена кафеджия. |
| кафеджия - мн. кафеджии, м. 1. Остар. Съдържател на кафене. 2. Мъж. който може да приготвя кафе. 3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджи... |
| кафеен - кафеена, кафеено, мн. кафеени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации. |
| кафез - мн. кафези, (два) кафеза, м. 1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си. ... |
| кафемашина - мн. кафемашини, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения. |
| кафемелачка - мн. кафемелачки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка. |
| кафен - кафена, кафено, мн. кафени, прил. 1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна. 2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз. 3. Койт... |
| кафене - мн. кафенета, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе. |
| кафеник - мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср. |
| кафеникав - кафеникава, кафеникаво, мн. кафеникави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия. |
| кафяв - кафява, кафяво, мн. кафяви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто. |
| кафяво- - Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др. |