Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
кокона - мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придир...
кокоря - кокориш, мин. св. кокорих, мин. прич. кокорил, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх). — кокоря се. 1. Гледам с...
кокосов - кокосова, кокосово, мн. кокосови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете и. Кокосово мляко. • Кокосова палма...
кокоши - кокоша, кокоше, мн. кокоши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния. • Кокоши...
кокошинка - мн. кокошинки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка.
кокошка - мн. кокошки, ж. 1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка год...
кокошкар - кокошкарят, кокошкаря, мн. кокошкари, м. Крадец на дребно. // прил. кокошкарски, кокошкарска, кокошкарско, мн. кокошкарски. Кокошк...
кокс - коксът, кокса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища.
коксувам - коксуваш, несв.; какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс.
коктейл - мн. коктейли, (два) коктейла, м. 1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин ...
кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят...
кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и...
колабирам - колабираш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък.
колаген - само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите.
колаж - мн. колажи, (два) колажа, м. 1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др. 2. Съединяване на кинокартини, на части от р...
колай - колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.
колан - мн. колани, (два) колана, м. 1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на п...
колапс - само ед. 1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс. 2. Прен. Разрушаване, крах. Ико...
колар - коларят, коларя, мн. колари, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.
коларски - коларска, коларско, мн. коларски, прил. 1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят. 2. Който е предназначен за коли...
коларство - само ед. Занятие на колар.
коластра - само ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането.
колба - мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания. // същ. умал. колбичка, мн. колбички, ж.
колбас - мн. колбаси, (два) колбаса, м. Хранителен продукт от мляно месо с подправки, напълнено в черва или друга обвивка. Пресни колбаси. ...
колбасарница - мн. колбасарници, ж. 1. Магазин за колбаси. 2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница.
колебание - мн. колебания, ср. 1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя. 2. Отклонение от с...
колебая се - колебаеш се, мин. св. колебах се, мин. прич. колебал се, несв. 1. Намирам се в състояние на колебание. Колебая се дали да отида на...
колеблив - колеблива, колебливо, мн. колебливи, прил. 1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, тр...
колега - мн. колеги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колег...
коледа - само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здра...
коледувам - коледуваш, несв. Ходя на Коледа по домовете и пея специални песни с пожелания за здраве и плодородие.
колеж - мн. колежи, (два) колежа, м. 1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ. 2. Полувисше или средно учебно заведение с панс...
колежка - мн. колежки, ж. Жена колега.
колектив - мн. колективи, (два) колектива, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски коле...
колективизация - само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на се...
колективизъм - само ед. Морален принцип на взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Колективизмът в родовото общество.
колектор - мн. колектори, м. 1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти. 2. Спец. Главен канал, който събира и отве...
колекционер - мн. колекционери, м. Човек, който събира еднородни предмети, животински и растителни видове и др. Страстен колекционер на марки. К...
колекционерка - мн. колекционерки, ж. Жена колекционер.
колекционирам - колекционираш, несв. и св.; какво. Събирам предмети в колекция. Колекционирам старинни сребърни съдове.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: