| Буква К |
|---|
| кройка - мн. кройки, ж. 1. Начин, по конто се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка. 2. Модел за кроене, изряза... |
| крокодил - мн. крокодили, (два) крокодила, м. Голямо земноводно хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, ко... |
| крос - кросът, кроса, мн. кросове, (два) кроса, м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Про... |
| кросно - мн. кросна, ср. Част от тъкачен стан - право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго - готовата тъкан). Затягам кросн... |
| кротувам - кротуваш, несв. 1. Стоя кротко, мирно, тихо. Детето кротува. 2. Прен. Стоя неподвижно, не се показвам, не предприемам нищо. Трябва... |
| кротък - кротка, кротко, мн. кротки, прил. 1. Който стои мирно, тихо, спокойно. Сега е много кротък, защото се нахрани добре. 2. Който по х... |
| кроя - кроиш, мин. св. кроих, мин. прич. кроил, несв. 1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат и... |
| крояч - мн. кроячи, м. Занаятчия, който крои и шие или който само крои дрехи. |
| кроячка - мн. кроячки, ж. Жена крояч. |
| крупен - крупна, крупно, мн. крупни, прил. 1. Който притежава големи богатства или се занимава с производство или търговия в големи размери... |
| крупие - мн. крупиета, ср. Лице, което ръководи хазартни игри в игрален дом, прибира залозите и раздава печалбите. |
| крут - крута, круто, мн. крути, прил. • Крути мерки. Най-строги мерки. Против престъпността трябва да се вземат крути мерки. |
| круша - мн. круши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод. // прил. ... |
| крушение - мн. крушения, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти. |
| крушка - мн. крушки, ж. 1. Малка круша. 2. Разг. Електрическа лампа. • Има си крушка опашка. Разг. Всяко нещо си има причина, основание. |
| крушовиден - крушовидна, крушовидно, мн. крушовидни, прил. Който има форма на круша. Крушовиден израстък. Крушовидно тяло. |
| кръв - кръвта, мн. кърви и кървища, ж. 1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата н... |
| кръвен - кръвна, кръвно, мн. кръвни, прил. 1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки. 2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат. 3. П... |
| кръвнишки - кръвнишка, кръвнишко, мн. кръвнишки, прил. Който е свиреп, страшен. Кръвнишки поглед. // нареч. кръвнишки. |
| кръво- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, ... |
| кръводарител - кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводарители, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора. |
| кръводарителка - мн. кръводарителки, ж. Жена кръводарител. |
| кръвожаден - кръвожадна, кръвожадно, мн. кръвожадни, прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец. |
| кръвоизлив - мн. кръвоизливи, (два) кръвоизлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоиз... |
| кръвоносен - кръвоносна, кръвоносно, мн. кръвоносни, прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система... |
| кръвообращение - само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението.... |
| кръвопролитие - мн. кръвопролития, ср. Проливане на кръв, жестоко избиване на хора. Кръвопролитието на войната. Катастрофата е придружена с кръвоп... |
| кръвосмешение - само ед. Полова връзка между близки роднини. |
| кръвотечение - мн. кръвотечения, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове. |
| кръвясам - кръвясаш, св. — вж. кръвясвам. |
| кръвясвам - кръвясваш, несв. и кръвясам, св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв. |
| кръг - кръгът, кръга, мн. кръгове, (два) кръга, м. 1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на ... |
| кръгов - кръгова, кръгово, мн. кръгови, прил. Който се извършва в кръг. Кръгово движение. Кръгово състезание. Кръгово развитие. |
| кръговрат - мн. кръговрати, (два) кръговрата, м. 1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезо... |
| кръгозор - само ед. 1. Пространство, което може да се обхване с един поглед. 2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозо... |
| кръгом - нареч. 1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом. 2. Военна команда за обръщане в противоположната посока. |
| кръгооборот - мн. кръгообороти, (два) кръгооборота, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала. |
| кръгообразен - кръгообразна, кръгообразно, мн. кръгообразни, прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръго... |
| кръгъл - кръгла, кръгло, мн. кръгли, прил. 1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск. 2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен... |
| кръжа - кръжиш, мин. св. кръжих, мин. прич. кръжил, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дъл... |