Буква К |
крякам - крякаш, несв. 1. За жаба или птица — издавам остър вик. Жабите крякат в реката. 2. Пренебр. За човек — викам пронизително, като го... |
кряквам - крякваш, несв. и крекна, св. Крякам един път или няколко пъти по един път. |
крясвам - крясваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата. |
кряскам - кряскаш, несв. 1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината. 2. Говоря, като издавам крясък. |
крясна - креснеш, мин. св. кряснах, мин. прич. кряснал, св. Кресна. |
крясък - мн. крясъци, (два) крясъка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с кря... |
ксенофобия - само ед. Омраза към чужденците и всичко чуждо. Жертви на ксенофобията. |
ксерокопие - мн. ксерокопия, ср. Разг. Копие върху лист хартия на текст, рисунка и др., направено от фотокопирен апарат; фотокопие. |
ксерокс - мн. ксерокси, (два) ксерокса, м. Разг. Копирен фотоелектрически апарат, който прави копие на текст, рисунка и др. от един лист на ... |
ктитор - мн. ктитори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир. |
ку-ку - междум. За наподобяване вика на кукувицата. |
куб - кубът, куба, мн. кубове, (два) куба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма. 2. Спец.... |
кубатура - само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура. |
кубе - мн. кубета, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета. |
кубизъм - само ед. Спец. Течение в изобразителното изкуство за изобразяване на предметите като геометрични фигури. |
кубик - мн. кубици, (два) кубика, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък. |
кубичен - кубична, кубично, мн. кубични, прил. 1. Който има формата на куб. Кубично тяло. 2. Разг. Кубически. |
кубче - мн. кубчета, ср. 1. Малък куб. 2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра. • Кубчето на Рубик. Специално напра... |
куверт - мн. куверти, (два) куверта, м. 1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт. 2. Определено меню з... |
куверта - мн. куверти, ж. 1. Палуба на параход. Излизам на кувертата. 2. Разг. Покривка за легло. |
кувертюра - мн. кувертюри, ж. Покривка за легло. |
кудкудяк - междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце. |
кудкудякам - кудкудякаш, несв. 1. За кокошка — надавам характерни викове, обикн. след снасяне на яйце. 2. Прен. Разг. Пренебр. За жени — говоря... |
кудкудяча - кудкудячиш, мин. св. кудкудячих, мин. прич. кудкудячил, несв. Кудкудякам. |
кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
кукам - кукаш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци. // същ. кукане, ср. |
куквам - кукваш, несв. и кукна, св. 1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше. 2. Започвам... |
кукер - мн. кукери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница. // прил. кукерски, кукерска, кукерско, мн. кукерски. • Като кукер... |
кукла - мн. кукли, ж. 1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли. 2. Такива фигури, привързани с конци, ... |
кукленски - кукленска, кукленско, мн. кукленски, прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса. |
кукна - кукнеш, мин. св. кукнах, мин. прич. кукнал, св. — вж. куквам. |
куков - кукова, куково, мн. кукови, прил. • На куково лято. Никога. Ще си получиш парите на куково лято. |
куковден - само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери. |
кукувам - кукуваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама. |
кукувица - мн. кукувици, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена... |
кукумявка - мн. кукумявки, ж. 1. Нощна граблива птица с бухлата глава и големи очи, която издава характерен вик. 2. Прен. Разг. Пренебр. Грозн... |
кукуригам - кукуригаш, несв. За петел — издавам пронизителен вик. // същ. кукуригане, ср. |
кукуригвам - кукуригваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път. |
кукуригна - кукуригнеш, мин. св. кукуригнах, мин. прич. кукуригнал, св. — вж. кукуригвам. |
кукуригу - междум. За наподобяване вик на петел. |