| Буква К |
|---|
| куче - мн. кучета, ср. 1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куч... |
| кучи - куча, кучо и куче, мн. кучи, прил. Разг. Кучешки. • Кучи син. Негодник. |
| кучка - мн. кучки, ж. 1. Женско куче. 2. Прен. Разг. Лоша, зла жена. 3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка. |
| кучкарник - мн. кучкарници, (два) кучкарника, м. 1. Къщичка за дворно куче. 2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябв... |
| кушетка - мн. кушетки, ж. Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет. |
| кушия - мн. кушии, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден). • На кушия. Много набързо, с голямо притеснение. Всичко ... |
| куюмджия - мн. куюмджии, м. Остар. Златар. |
| къде - въпр. нареч. 1. На кое място. Къде е Иван, в института ли? 2. Към кое място. Къде отиде Иван, в университета ли? 3. Като съюз. За ... |
| къде-годе - неопр. нареч. — вж. -годе. |
| къделя - мн. къдели, ж. Остар. Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда. ... |
| където - нареч. и съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за място. Горе, където е станцията, до юни се задържа сняг. ... |
| къдра - мн. къдри, ж. Къдрица. Тъмни къдри падат по гърба и. |
| къдрав - къдрава, къдраво, мн. къдрави, прил. 1. За коса или козина — който е навит, вълнообразен. Къдрава коса. Агънцето имаше къдрава мек... |
| къдрица - мн. къдрици, ж. Вълнообразен, виещ се кичур коса. Руси къдрици. Дълги къдрици. |
| къдрокос - къдрокоса, къдрокосо, мн. къдрокоси. прил. Който е с къдрава коса. |
| къдря - къдриш, мин. св. къдрих, мин. прич. къдрил , несв.; какво. Правя коса да стане къдрава. — къдря се. Ставам къдрав; мога да стана к... |
| къклица - само ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки. |
| къкря - къкриш, мин. св. къкрих, мин. прич. къкрил, несв. Като вря слабо, издавам характерен шум. Сега яденето трябва само да къкри. // съ... |
| кълбест - кълбеста, кълбесто, мн. кълбести, прил. Който има форма, подобна на кълбо. Кълбест дим. Кълбест облак. |
| кълбо - кълба и кълбета, ср. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра и; сфера. Обем... |
| кълбовиден - кълбовидна, кълбовидно, мн. кълбовидни, прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол. • Кълбовидна мълния. Мълния, коят... |
| кълва - кълвеш, мин. св. кълвах, мин. прич. кълвал, несв. 1. За птици — поемам храна с човката си. Пилетата кълват царевица. 2. Кого/какво... |
| кълвач - мн. кълвачи, (два) кълвача, м. 1. Горска птица с голяма човка, която яде насекоми от кората на дърветата. 2. Прен. Разг. Зубрач. |
| кълка - мн. кълки, ж. Разг. Част от крака — между тялото и коляното; бедро. Пилешка кълка. |
| кълн - кълнът, кълна, мн. кълнове, (два) кълна, м. 1. Израстък, който излиза от семе при прорастване. 2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараж... |
| кълна - кълнеш, мин. св. клех и кълнах, мин. прич. клел и кълнал, несв.; кого/какво. Изричам проклятия. Кълна враговете си. Кълна лошото в... |
| кълня - кълниш, мин. св. кълних, мин. прич. кълнил, несв. 1. За зърно, семе — пускам кълнове, прораствам. Пшеницата вече кълни. 2. Прен. З... |
| кълцам - кълцаш, несв.; какво. Реша с остър и тежък предмет нещо на малки парчета или на кайма. Кълцам месо на кайма. Кълцам зеле. |
| кълча - кълчиш, мин. св. кълчих, мин. прич. кълчил, несв.; какво. Разг. Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство. Кълчи ръце ... |
| кълчища - само мн. Конопени влакна. • Заплел се като пате в кълчища. Разг. Обърквам се много. На изпита се заплете като пате в кълчища. |
| към - предлог. 1. Означава, че движението е отправено в някаква посока. Вървя към пощата. Пътувам към университета. 2. При абстрактни съ... |
| къмпинг - мн. къмпинги, (два) къмпинга, м. Кампинг. |
| къмто - предлог. Остар. Към. |
| къна - само ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи). |
| кънки - кънка, ж. 1. Метални приспособления за плъзгане по лед, прикрепени към специални обувки. Пързалям се с кънки. 2. Железни куки за и... |
| къносам - къносаш, св. — вж. къносвам. |
| къносвам - къносваш, несв. и къносам, св.; какво. Боядисвам с къна. Къносвам си косата всеки месец. // прил. къносан, къносана, къносано, мн.... |
| кънтри- - Първа съставна част на сложни думи със значение народен (стил), напр. кънтримузика, кънтрипевец, кънтристил. |
| кънтримузика - само ед. Американска народна музика или нейна стилизирана форма за китара, банджо и други струнни инструменти. |
| кънтя - кънтиш, мин. св. кънтях, мин. прич. кънтял, несв. За звук, песен — еча. отеквам, разнасям се в пространството. Ударите кънтят. Стъ... |