| Буква К |
|---|
| коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
| коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |
| коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
| кореноплоден - кореноплодна, кореноплодно, мн. кореноплодни, прил. За растения — които имат удебелени корени, използвани за храна. Морковът е кор... |
| кореня се - корениш се. мин. св. корених се, мин. прич. коренил се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злин... |
| кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
| коренячка - мн. коренячки, ж. Жена кореняк. |
| корепетитор - мн. корепетитори, м. Музикант, който свири при репетиция на хор, танци и др., обикн. на пиано. |
| корепетиторка - мн. корепетиторки, ж. Жена корепетитор. Корепетиторка на голям хор. |
| кореспондент - мн. кореспонденти, м. 1. Сътрудник на вестник, списание, на радио, телевизия, който изпраща дописки или информации за актуални съб... |
| кореспондентка - мн. кореспондентки, ж. Жена кореспондент. |
| кореспонденция - мн. кореспонденции, ж. 1. Размяна на писма; преписка. Водя кореспонденция. Имам кореспонденция. 2. Само ед. Писма и всички други п... |
| кореспондирам - кореспондираш, несв. и св. 1. С кого. Водя кореспонденция, преписка. Кореспондирам с приятелката си от Канада. 2. С какво. Отговар... |
| кориандър - само ед. Едногодишно растение, отглеждано заради семената, които съдържат ценно етерично масло и се използват като подправка, какт... |
| коригирам - коригираш, несв. и св.; какво/кого. Правя корекция. Коригирам напечатан текст. Коригирах грешките в поведението си. Коригирам цени... |
| корида - мн. кориди, ж. Вид масово зрелище в Испания и в някои други страни — борба с бикове. |
| коридор - мн. коридори, (два) коридора, м. 1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда. Минавам по к... |
| корист - користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни нам... |
| користолюбив - користолюбива, корнстолюбиво, мн. користолюбиви, прил. Който се стреми към материални облаги. Много е користолюбив, от всичко иска... |
| коритар - коритарят, коритаря, мн. коритари, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво. |
| корито - мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане н... |
| корифей - корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на мода... |
| корица - мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел к... |
| кория - мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо. |
| корк - коркът, корка, само ед., м. 1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове. 2. Лек шуплест материал от та... |
| кормест - корместа, корместо, мн. кормести. прил. Който по природа има голям корем. |
| кормило - ми. кормила, ср. 1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кор... |
| кормчия - мн. кормчии, м. 1. Лице, което стои на кормилото на кораб. 2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител. |
| кормя - кормиш, мин. св. кормих, мин. прич. кормил, несв.; какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба. |
| корниз - мн. корнизи, (два) корниза, м. 1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за ... |
| корнър - мн. корнъри, (два) корнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор. |
| корозирам - корозираш, несв. и св. Поддавам се на корозия, разяждам се. Варовиковите скали корозират и се получават карстове. |
| корозия - само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно... |
| корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр... |
| коронация - само ед. Тържествена церемония за възлагане на короната на нов монарх; коронясване. |
| коронен - коронна, коронно, мн. коронни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение. • Коронен съвет. В ... |
| коронка - мн. коронки, ж. 1. Малка корона. 2. Външната част на зъб, без корена. 3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го пред... |
| короновам - короноваш, несв.; кого. Извършвам коронация. |
| коронясам - коронясаш, св. — вж. коронясвам. |
| коронясвам - коронясваш, несв. и коронясам, св.; кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново. |