Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
камено- - Съставна част на сложни думи със значение който е свързан с камък, напр. каменоделец, каменодобив, каменомелачка, каменопад, камен...
каменовъглен - каменовъглена, каменовъглено, мн. каменовъглени, прил. Който е свързан с каменни въглища. Каменовъглени залежи. Каменовъглено прои...
каменоделство - само ед. Обработване на камък.
каменоломна - мн. каменоломни, ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната.
каменопад - само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад.
камера - мн. камери, ж. 1. Затворено помещение с различни размери за специални цели. Сушилна камера. Хладилна камера. 2. Затворено празно п...
камерен - камерна, камерно, мн. камерни, прил. 1. Който се отнася до камера. Камерни клапи. 2. Спец. В музиката - произведение, предназначен...
камериер - мн. камериери, м. Прислужник в хотел, на параход, в частен дом. Камериерът се отзова на позвъняването.
камериерка - мн. камериерки, ж. Жена камериер.
камертон - мн. камертони, (два) камертона, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.
камея - мн. камеи, ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.
камизолка - мн. камизолки, ж. Бебешка долна фланелка, често със завързване встрани. Купих за бебето десет камизолки.
камикадзе - неизм. 1. Японски летец по време на Втората световна война, извършил сблъскване с вражески самолет, при което се унищожават и дват...
камила - мн. камили, ж. 1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, из...
камилар - камиларят, камиларя, мн. камилари, м. Човек, който отглежда или кара камили. • (Дотогава) я камилата, я камиларят. Разг. Не е сигу...
камина - мн. камини, ж. 1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая. 2. Зидана и облицов...
камион - мн. камиони, (два) камиона, м. Голям автомобил за превоз на товари, открит или закрит. // същ. умал. камионче, мн. камиончета, ср.
камионджия - мн. камионджии, м. Разг. Шофьор на камион.
кампания - мн. кампании, ж. Организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. ...
кампинг - мн. кампинги, (два) кампинга, м. 1. Специално устроен лагер за автотуристи. 2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампин...
кампос - мн. кампоси, (два) кампоса, м. Местно наименование на саваните в Бразилия; бразилска степ.
кампус - мн. кампуси, (два) кампуса, м. Територията на учебно заведение, включваща и парк.
камуфлаж - само ед. 1. Във военното дело — маскировка на обекти, съоръжения, хора. 2. Прикриване, маскиране за заблуда. Правя камуфлаж. Добри...
камфор - само ед. 1. Кристално вещество, получавано от дървесината на специално дърво или по изкуствен път, което намира приложение в химия...
камшик - само ед. Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина. Казаха ми да пия чай от камшик.
камшица - мн. камшици, ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.
камък - мн. камъни, (два) камъка, м. 1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. ...
камънак - само ед. 1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди. 2. Много камъни, нахвърляни заедно.
камъш - само ед. 1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш. 2. Стъблата на тези растения, които се използват като строит...
камъшит - само ед. Рогозка от преплетени стъбла от тръстика, свързани с тел, използвана в строителството. Навес от камъшит.
кана - мн. кани, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с ...
канава - само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на с...
канаваца - само ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др.
канавка - мн. канавки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
канадка - мн. канадки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.
канал - мн. канали, (два) канала, м. 1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води. 2. Дъл...
канализация - само ед. 1. Система от тръби и канали в населено място за отвеждане на нечисти или дъждовни води. 2. Канализиране. Канализацията щ...
канализирам - канализираш, несв. и св. ; какво. 1. Построявам канализация. 2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива. 3. Прен. Организир...
канап - мн. канапи, (два) канапа, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап. // същ. умал...
канапе - мн. канапета, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: