мн.
кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на
царевицата — със зърната или без тях.
Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят. 2. Вътрешната твърда
част на
зелка, която се изхвърля. 3. Зелка зеле. Купих два кочана зеле.
(виж бяла смърт, вдървени).