Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
кръжок - мн. кръжоци, (два) кръжока, м. Група лица с обши интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуван...
кръжочник - мн. кръжочници, м. Участник в кръжок.
кръжочничка - мн. кръжочнички, ж. Участничка в кръжок.
кръквам - кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква!
кръкна - кръкнеш. мин. св. кръкнах, мин. прич. кръкнал, св. — вж. кръквам.
кръмен - кръмна, кръмно, мн. кръмни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло.
кръпка - мн. кръпки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки. • Като кръпка. Като нещо чуждо, външно,...
кръст - кръстът, кръста, мн. кръстове, (два) кръста, 1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. По...
кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст...
кръстачка - мн. кръстачки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха ...
кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ...
кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци.
кръстител - кръстителят, кръстителя, мн. кръстители, м. • Йоан Кръстител. Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Ису...
кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого...
кръстница - мн. кръстници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница.
кръстовище - мн. кръстовища, ср. 1. Кръстачка. 2. Кръстопът. Над селото има кръстовище.
кръстоносен - кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоносни, прил. • Кръстоносен поход. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на ...
кръстообразен - кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообразни, прил. Който има вид или форма на кръст.
кръстопът - мн. кръстопътища, (два) кръстопътя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно. • На кръстопът с...
кръстосам - кръстосаш, св. — вж. кръстосвам.
кръстосвам - кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; какво. 1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката. 2. П...
кръстоска - мн. кръстоски, ж. 1. Кръстосване на растения или на животни. 2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид.
кръстословица - мн. кръстословици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; реб...
кръстя - кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръстил, св. - вж. кръщавам.
кръстя се - кръстиш се, мин. св. кръстих се, мин. прич. кръстил се, несв. 1. Правя молитвен кръст. 2. Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че...
кръц-кръц - междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване.
кръчма - мн. кръчми, ж. 1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми. 2. Разг. Всеки ви...
кръчмар - кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без к...
кръчмарка - мн. кръчмарки. ж. Жена кръчмар.
кръчмарски - кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчмарски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати.
кръшвам - кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на...
кръшен - кръшна, кръшно, мн. кръшни, прил. Остар. 1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага. 2. За хоро —- което се извива, огъва. 3. За гл...
кръшкам - кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с ...
кръшна - кръшнеш, мин. св. кръшнах, мин. прич. кръшнал, св. - вж. кръшвам.
кръщавам - кръщаваш, несв. и кръстя, св.; кого. 1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба и. 2. Извършвам религиозния обред кр...
кръщелен - кръщелна, кръщелно, мн. кръщелни. прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение. • Кръщелно свидетелство. Документ за удостов...
кръщелник - мн. кръщелници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник.
кръщелница - мн. кръщелници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници.
кръщене - мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си.
кръщение - мн. кръщения, ср. Християнски обред за даване на име на дете. • Бойно кръщение. Първо участие в бой или в някаква важна дейност.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: