| Буква К |
|---|
| кръжок - мн. кръжоци, (два) кръжока, м. Група лица с обши интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуван... |
| кръжочник - мн. кръжочници, м. Участник в кръжок. |
| кръжочничка - мн. кръжочнички, ж. Участничка в кръжок. |
| кръквам - кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква! |
| кръкна - кръкнеш. мин. св. кръкнах, мин. прич. кръкнал, св. — вж. кръквам. |
| кръмен - кръмна, кръмно, мн. кръмни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло. |
| кръпка - мн. кръпки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки. • Като кръпка. Като нещо чуждо, външно,... |
| кръст - кръстът, кръста, мн. кръстове, (два) кръста, 1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. По... |
| кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
| кръстачка - мн. кръстачки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха ... |
| кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
| кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
| кръстител - кръстителят, кръстителя, мн. кръстители, м. • Йоан Кръстител. Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Ису... |
| кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого... |
| кръстница - мн. кръстници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница. |
| кръстовище - мн. кръстовища, ср. 1. Кръстачка. 2. Кръстопът. Над селото има кръстовище. |
| кръстоносен - кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоносни, прил. • Кръстоносен поход. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на ... |
| кръстообразен - кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообразни, прил. Който има вид или форма на кръст. |
| кръстопът - мн. кръстопътища, (два) кръстопътя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно. • На кръстопът с... |
| кръстосам - кръстосаш, св. — вж. кръстосвам. |
| кръстосвам - кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; какво. 1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката. 2. П... |
| кръстоска - мн. кръстоски, ж. 1. Кръстосване на растения или на животни. 2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид. |
| кръстословица - мн. кръстословици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; реб... |
| кръстя - кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръстил, св. - вж. кръщавам. |
| кръстя се - кръстиш се, мин. св. кръстих се, мин. прич. кръстил се, несв. 1. Правя молитвен кръст. 2. Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че... |
| кръц-кръц - междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване. |
| кръчма - мн. кръчми, ж. 1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми. 2. Разг. Всеки ви... |
| кръчмар - кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без к... |
| кръчмарка - мн. кръчмарки. ж. Жена кръчмар. |
| кръчмарски - кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчмарски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати. |
| кръшвам - кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на... |
| кръшен - кръшна, кръшно, мн. кръшни, прил. Остар. 1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага. 2. За хоро —- което се извива, огъва. 3. За гл... |
| кръшкам - кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с ... |
| кръшна - кръшнеш, мин. св. кръшнах, мин. прич. кръшнал, св. - вж. кръшвам. |
| кръщавам - кръщаваш, несв. и кръстя, св.; кого. 1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба и. 2. Извършвам религиозния обред кр... |
| кръщелен - кръщелна, кръщелно, мн. кръщелни. прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение. • Кръщелно свидетелство. Документ за удостов... |
| кръщелник - мн. кръщелници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник. |
| кръщелница - мн. кръщелници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници. |
| кръщене - мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си. |
| кръщение - мн. кръщения, ср. Християнски обред за даване на име на дете. • Бойно кръщение. Първо участие в бой или в някаква важна дейност. |