| Буква К |
|---|
| клауза - мн. клаузи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза. |
| клаустрофобия - само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство. |
| клевета - мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си. |
| клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите. |
| клеветница - мн. клеветници, ж. Жена клеветник. |
| клеветнически - клеветническа, клеветническо, мн. клеветнически, прил. 1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер. 2. Ко... |
| клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети. |
| клей - клеят, клея, мн. клейове, (два) клея, м. 1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняване... |
| клеймо - мн. клейма, ср. 1. Истор. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник. 2. Позор, петно върху името на някого... |
| клек - клекът, клека, мн. клекове, (два) клека, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята. |
| клекна - клекнеш, мин. св. клекнах, мин. прич. клекнал, св. — вж. клякам. |
| клема - мн. клеми, ж. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. 2. Входно или изходно приспособление на електрич... |
| клен - кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инст... |
| клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к... |
| клепач - мн. клепачи, (два) клепача, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва. |
| клепвам - клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши. |
| клепка - мн. клепки, ж. Разг. 1. Клепач. 2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки. |
| клепна - клепнеш, мин. св. клепнах, мин. прич. клепнал, св. — вж. клепвам. |
| клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши. |
| клептоман - мн. клептомани, м. Лице, което страда от клептомания. |
| клептомания - само ед. Болезнена склонност към кражба. Болен е от клептомания. |
| клептоманка - мн. клептоманки, ж. Жена клептоман. |
| клерикаризъм - само ед. Направление, което се бори за надмощие на католическата църква в политическия и културния живот. |
| клет - клета, клето, мн. клети, прил. 1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата. 2. За живот — ко... |
| клетва - мн. клетви, ж. 1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам кле... |
| клетвонарушение - мн. клетвонарушения, ср. Нарушаване на клетва. |
| клетка - мн. клетки, ж. 1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка. 2. Кафез за птици. 3. Помещение ... |
| клетник - мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек. |
| клетница - мн. клетници, ж. Жена клетник. |
| клеча - клечиш, мин. св. клечах, мин. прич. клечал, несв. 1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците кле... |
| клечка - мн. клечки, ж. 1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън. 2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Кле... |
| клещи - само мн. Щипци от масивен метал за изваждане или за здраво хващане на нещо. Зъболекарски клещи. |
| клиент - мн. клиенти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама - трима клиенти. Клиенти на банка. Кли... |
| клиентела - само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела. |
| клиентка - мн. клиентки, ж. Жена клиент. |
| клизма - мн. клизми, ж. Лечебно промиване на черва с течност, вкарана в организма чрез специална помпичка. Правя клизма. |
| клика - мн. клики, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе. |
| климакс - само ед. Климактериум. |
| климактериум - само ед. Критическа възраст, обикн. у жената, когато спира дейността на половите жлези. |
| климам - климаш, несв. Разг. Правя знак с движение на главата. Климаше наляво и надясно за поздрав. |