Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква К
клауза - мн. клаузи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.
клаустрофобия - само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство.
клевета - мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.
клеветница - мн. клеветници, ж. Жена клеветник.
клеветнически - клеветническа, клеветническо, мн. клеветнически, прил. 1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер. 2. Ко...
клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети.
клей - клеят, клея, мн. клейове, (два) клея, м. 1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняване...
клеймо - мн. клейма, ср. 1. Истор. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник. 2. Позор, петно върху името на някого...
клек - клекът, клека, мн. клекове, (два) клека, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята.
клекна - клекнеш, мин. св. клекнах, мин. прич. клекнал, св. — вж. клякам.
клема - мн. клеми, ж. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. 2. Входно или изходно приспособление на електрич...
клен - кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инст...
клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к...
клепач - мн. клепачи, (два) клепача, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва.
клепвам - клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши.
клепка - мн. клепки, ж. Разг. 1. Клепач. 2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки.
клепна - клепнеш, мин. св. клепнах, мин. прич. клепнал, св. — вж. клепвам.
клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клептоман - мн. клептомани, м. Лице, което страда от клептомания.
клептомания - само ед. Болезнена склонност към кражба. Болен е от клептомания.
клептоманка - мн. клептоманки, ж. Жена клептоман.
клерикаризъм - само ед. Направление, което се бори за надмощие на католическата църква в политическия и културния живот.
клет - клета, клето, мн. клети, прил. 1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата. 2. За живот — ко...
клетва - мн. клетви, ж. 1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам кле...
клетвонарушение - мн. клетвонарушения, ср. Нарушаване на клетва.
клетка - мн. клетки, ж. 1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка. 2. Кафез за птици. 3. Помещение ...
клетник - мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек.
клетница - мн. клетници, ж. Жена клетник.
клеча - клечиш, мин. св. клечах, мин. прич. клечал, несв. 1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците кле...
клечка - мн. клечки, ж. 1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън. 2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Кле...
клещи - само мн. Щипци от масивен метал за изваждане или за здраво хващане на нещо. Зъболекарски клещи.
клиент - мн. клиенти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама - трима клиенти. Клиенти на банка. Кли...
клиентела - само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела.
клиентка - мн. клиентки, ж. Жена клиент.
клизма - мн. клизми, ж. Лечебно промиване на черва с течност, вкарана в организма чрез специална помпичка. Правя клизма.
клика - мн. клики, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе.
климакс - само ед. Климактериум.
климактериум - само ед. Критическа възраст, обикн. у жената, когато спира дейността на половите жлези.
климам - климаш, несв. Разг. Правя знак с движение на главата. Климаше наляво и надясно за поздрав.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: