| Буква Р |
|---|
| раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб. |
| рабиня - мн. рабини, ж. Остар. Жена раб. |
| раболепен - раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка. // същ. раболепност, раболеп... |
| раболепие - само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност. |
| раболепнича - раболепничиш, мин. св. раболепничих, мин. прич. раболепничил, несв. Проявявам раболепие. |
| раболепствам - раболепстваш, несв. Раболепнича. |
| раболепствувам - раболепствуваш, несв. Раболепствам. |
| работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос... |
| работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р... |
| работилница - мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница. |
| работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб... |
| работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн... |
| работница - мн. работници, ж. Разг. Работлива жена. |
| работничка - мн. работнички, ж. Жена работник. |
| работодател - работодателят, работодателя, мн. работодатели, м. Човек, предприятие, които дават работа, наемат работници срещу заплащане по труд... |
| работодателка - мн. работодателки, ж. Жена работодател. |
| работоспособен - работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек. // същ. работос... |
| работохолизъм - само ед. Прекомерно увлечение в работата. |
| работохолик - мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му. |
| работохоличка - мн. работохолички, ж. Жена работохолик. |
| работя - работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи... |
| работяга - мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек. |
| рабош - само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер. |
| рабски - рабска, рабско, мн. рабски, прил. 1. Остар. Робски. 2. Който се отнася до раб. Рабска душа. |
| рабфак - мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане в... |
| раван - 1. Същ. м., само ед. Вид конски ход — леко тичане. 2. Нареч. Умерено, с умерен конски ход. Конят тича раван. |
| равен - равна, равно, мн. равни, прил. 1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност. 2. Водоравен, прав. Равен път. 3. Еднакъ... |
| равенство - мн. равенства, м. 1. Само ед. Еднаквост. Равенство на силите. 2. Само ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправи... |
| равин - мн. равини, м. Еврейски свещеник. |
| равнение - мн. равнения, ср. 1. Подравняване в една линия в строй. Равнение наляво. 2. Църковен обред за подравняване на гроб на четиридесети... |
| равнец - само ед. Полско растение с тънки нарязани листа и с цвят като букетче (бял или жълт). |
| равнина - мн. равнини, ж. 1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина. 2. Спец. Математическа плоскост. |
| равнинен - равнинна, равнинно, мн. равнинни, прил. За земна повърхност — който се отнася към равнина; сравнително равен, без възвишения. Равн... |
| равнище - мн. равнища, ср. 1. Равна земна повърхност; поляна, равнина. 2. Прен. Степен на културно и стопанско развитие на обществото или на... |
| равноапостол - мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите. // прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноап... |
| равнобедрен - равнобедрена, равнобедрено, мн. равнобедрени, прил. За триъгълник — който е с две еднакви страни. |
| равнобедреник - мн. равнобедреници, (два) равнобедреника, м. Равнобедрен триъгълник. |
| равновесие - само ед. 1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки... |
| равноденствие - само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие. |
| равнодушен - равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил. 1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи. 2. Който не е увлечен ... |