само ед. 1. Състояние на покой на едно тялокато резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки сили. 2. Прен. Устойчиво положение; устойчивост. Губя равновесие. 3. Прен. Покой, спокойствие. Душевно равновесие.
Съновник: Равновесие
опитваш ли се да пазиш насън, значи колебанието и нерешителността ще ти изиграят лоша шега или ще те провалят.