Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

бед - Намерени са 53 думи от търсенето
аед - (фр. aide от гр. aoidos)Странстващ поет от Омировата епоха, изпълняващ песни за героите и боговете в акомпанимент на лира.
бод - бодът, бода, мн. бодове, (два) бода, м.1. Едно бодване с игла или друг остър предмет; шев.2. Вид шев, везба.
без - предлог.1. За означаване на отсъствие.2. За означаване на недостиг.Без да. Съюз.За въвеждане на подчинено изречение за начин, коет...
бей - беят, бея, мн. бейове.1. Истор. В Османската империя - титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.2. И...
бек - бекът, бека, мн. бекове.Спец. Краен защитник в футболен отбор.
бел - белът, бела, мн. белове, (два) бела.Диал. Права лопата; лизгар.
бет - нареч.Остар. Лошо, некрасиво; неудобно, неприлично.
лед - ледът, леда, мн. ледове, (два) леда. м. 1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи. 2. Прен. Студенина, безчувстве...
мед - медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед. // прил. меден, медена, ме...
ред - редът, реда, мн. редове, (два) реда, м. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Ку...
беда - мн. беди.1. Нещастие, неприятност.2. Неволя, лишение.
обед - мн. обеди, (два) обеда, м. 1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед. 2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беш...
бедя - бедиш, бедих, бедил.Разг. Клеветя, обвинявам несправедливо; нарочвам.
бедро - мн. бедра.1. Горната част на крака - от коляното нагоре.2. В геометрията - всяка от двете равни страни на триъгълник.// прил. бедр...
убедя - убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убедил, св. — вж. убеждавам.
беден - бедна, бедно, мн. бедни.1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък.2. Прен. Оскъден, недостатъчен.3. Прен. Обикн. чл...
лебед - мн. лебеди, (два) лебеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност. // прил...
албедо - (англ. albedo от клат. albedo 'белота')Физ. Астрон. Величина, характеризираща отражателната способност на телата.
обедня - обедниш, мин. св. обедних, мин. прич. обеднил, св. — вж. обеднявам.
набедя - набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: