кътът, къта, мн. кътове и кътища, (два) къта, м. 1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене. 2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина. 3. Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът. // същ. умал. кътче, мн. кътчета, ср. • Роден кът/бащин кът. Родно място; родина.
Съновник: Кътник
Че те боли, ако сънуваш, ще се грижиш за болник. Ако ти никне кътник, ще имаш семейни или роднински проблеми. Ако се разклати или падне, ще научиш за смъртен случай в семейството.