кърпиш, мин. св. кърпих, мин. прич. кърпил, несв.;
какво. 1.
Зашивам скъсано (с
кръпка) или разпрано.
Кърпя дрехи. 2.
Запълвам дупка. Всяка пролет кърпят пътищата с асфалт. // същ. кърпене, ср. • Кърпя положението. 1. Намирам, припечелвам оттук-оттам средства за съществуване. 2. Намирам начин; с подръчни средства се справям при някакъв недостиг. Кърпим положението с хонорувани преподаватели.