мн. късмети, (два) късмета, м. Разг. 1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет. Опитвам си късмета. 2. Само ед. Щастлива случайност. Имах късмет, че автобусът дойде навреме. Голям късмет имах — спечелих пари от лотарията. 3. Прен. Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година. Баница с късмети. • Работи ми късметът. Имам късмет.
Съновник: Късмет
Че имаш, ако сънуваш, значи наяве в нищо няма да ти потръгне, отложи важните дела за по-добър период.