къртиш, мин. св. къртих, мин. прич. къртил, несв.;
какво. 1.
Отделям със
сила части от
нещо цяло. Къртя камъни. Къртя скала. 2. Със сила отделям от мястото му, изваждам с корена. Къртя врата. Къртя прозорец. Къртя дървета. Къртя зъби. 3. Прен. Разг. Вадя издълбоко, силно, здраво. Къртя смях. Къртя песен. Къртя лъжи.// същ. къртене, ср.