Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---лив - Намерени са 28 думи от търсенето
бъзлив - бъзлива, бъзливо, мн. бъзливи.Страхлив; плашлив.
въшлив - въшлива, въшливо, мн. въшливи, прил.Който има въшки.// същ. въшливост, въшливостта, ж.
лъжлив - лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив...
мъглив - мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил. 1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни. 2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия. //...
пъзлив - пъзлива, пъзливо, мн. пъзливи, прил. Разг. Пренебр. Страхлив.
сънлив - сънлива, сънливо, мн. сънливи, прил. 1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете. 2. Който иска да спи. 3. Който още не се е съб...
бодлив - бодлива, бодливо, мн. бодливи, прил.1. Който има бодли; който може да боде. Бодливи храсти. Бодлива крава. Бодливи мустачки.2. Пре...
ломлив - ломлива, ломливо, мн. ломливи, прил. Който лесно се чупи, руши, ломи. Ломлива скала.
наплив - мн. напливи, (два) наплива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е има...
парлив - парлива, парливо, мн. парливи, прил. 1. Който причинява изгаряне; много горещ. Парлив чай. 2. Който предизвиква обрив по тялото и ...
разлив - обикн. ед. 1. Разливане. 2. Място, където се разлива река.
хаплив - хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил. 1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно. 2. Прен. Който е язвителен,...
шавлив - шавлива, шавливо, мн. шавливи, прил. Който много шава. Шавливо бебе. Шавлива жена. // същ. шавливост, шавливостта, ж.
пролив - мн. проливи, (два) пролива, м. Ивица водно пространство, която съединява две морета и разделя две части от сушата; проток.
ронлив - ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш. // същ. ронливост, ронливостта, ж.
пушлив - пушлива, пушливо, мн. пушливи, прил. Който много пуши, дими. Пушлив огън.
чуплив - чуплива, чупливо, мн. чупливи, прил. Който лесно се чупи; трошлив. Тези чаши не са чупливи. // същ. чупливост, чупливостта, ж.
шумлив - шумлива, шумливо, мн. шумливи, прил. Който вдига шум; шумен. Шумлива рекичка.// нареч. шумливо.
вежлив - вежлива, вежливо, мн. вежливи.Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.// нареч. вежливо.// същ. вежли...
леплив - леплива, лепливо, мн. лепливи, прил. 1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа. 2. Който може да служи за залепване....
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: