| --р-н-- - Намерени са 30 думи от търсенето |
|---|
| агроном - мн. агрономи.Специалист по агрономия. |
| буренак - мн. буренаци, (два) буренака.Място, обрасло с бурени. |
| баронет - (англ. baronet)Наследствена титла в Англия, по-ниска от барон, която се купува с пари. |
| втренча - втренчиш, мин. св. втренчих, мин. прич. втренчил, св.- вж. втренчвам. |
| веранда - мн. веранди, ж.Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени. |
| веронал - (нем. Veronal по ит. собств. Verona, град в Италия + -ал)Фарм. Бял възгорчив кристален прах, от който се изготвя сънотворно лекарс... |
| дарение - мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмез... |
| заранка - нареч. — вж. зарана. |
| горянин - мн. горяни, м.1. Диал. Планинец.2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-т... |
| коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
| кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
| коронен - коронна, коронно, мн. коронни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение. • Коронен съвет. В ... |
| коронка - мн. коронки, ж. 1. Малка корона. 2. Външната част на зъб, без корена. 3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го пред... |
| меринос - само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна. // прил. мериносов, мериносова, мери... |
| ларинкс - мн. ларинкси, (два) ларинкса, м. Спец. В анатомията — горната част на дихателната тръба; гръклян. |
| мирянка - мн. мирянки, ж. Жена мирянин. |
| охранен - охранена, охранено, мн. охранени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца. |
| пароним - мн. пароними, (два) паронима, м. Спец. Дума, която е близка по звуков състав до друга дума и понякога погрешно се смесва с нея в р... |
| странен - странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават. // нареч.... |
| сиренар - сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м. 1. Човек, който произвежда сирене. 2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене. // прил.... |