лач - Намерени са 44 думи от търсенето |
бач - бачът, бача, мн. бачове, (два) бача.Разг. Пазарна такса. |
лъч - лъчът, лъча, мн. лъчи и лъчове, (два) лъча, м. 1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.... |
лай - лаят, лая, мн. лаеве, (два) лая, м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. ... |
лак - лакът, лака, мн. лакове, (два) лака, м. 1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета. 2. Разтвор на смола в спирт за на... |
лап - междум. Уподобява лапване. Взе месото и лап — изяде го. |
лаф - лафът, лафа, мн. лафове, (два) лафа, м. Разг. 1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф. 2. Виц. Ела да ти кажа един лаф. • Лаф... |
лая - лаеш, мин. св. лаях, мин. прич. лаял, несв. 1. За куче — издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия . 2. Пр... |
мач - мачът, мача, мн. мачове, (два) мача, м. 1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач. 2. Р... |
сач - сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки. |
илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек. |
плач - плачът, плача, мн. плачове, (два) плача, м. 1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със... |
влача - влачиш, мин. св. влачих, мин. прич. влачил, несв.1. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.2. Какво/кого. Нос... |
лачен - лачена, лачено, мн. лачени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан. |
палач - мн. палачи, м. 1. Човек, който изпълнява смъртни присъди. 2. Прен. Мъчител, потисник. |
плача - плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с... |
оплача - оплачеш, мин. св. оплаках, мин. прич. оплакал, св. — вж. оплаквам. |
паплач - паплачта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа. |
плачещ - плачеща, плачещо, мн. плачещи, прил. Който плаче. • Плачеща върба. Вид върба, чиито клони са приведени към земята. |
затлача - затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам. |
облачен - облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, обла... |