коцкарят, коцкаря, мн. коцкари, м. Разг. Мъж, който обича да ухажва жените; женкар, прелъстител. Възрастен е, но е голям коцкар. // прил. коцкарски, коцкарска, коцкарско, мн. коцкарски. Коцкарски маниер.
Съновник: Коцкар
Че си, ако сънуваш, ще се кичиш с незаслужена слава, а ако друг е коцкар, реномето ти сериозно е застрашено.