| --о-а - Намерени са 48 думи от търсенето |
|---|
| агора - (гр. agora)1. Ист. Народно събрание в др. Гърция.2. Разш. Главен площад в древногръцки град, търговско, обществено и политическо с... |
| виола - мн. виоли, ж.Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър. |
| вкова - вковеш, мин. св. вковах, мин. прич. вковал.- вж. вковавам. |
| вложа - вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св.— вж. влагам. |
| влоша - влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влошил, св.— вж. влошавам. |
| глоба - мн. глоби, ж.Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. П... |
| глоса - (нем. Glosse от гр. glossa 'език')1. Език. Рядко употребявана, специализирана или остаряла дума, която се налага да се о... |
| гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
| дрога - мн. дроги, ж. 1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик. 2. Наркотик. |
| епоха - мн. епохи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха... |
| заора - заореш, мин. св. заорах, мин. прич. заорал, св. — вж. заоравам. |
| злоба - само ед. 1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше... |
| изора - изореш, мин. св. изорах, мин. прич. изорал, св. — вж. изоравам. |
| икона - мн. икони, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на рел... |
| клоча - клочиш, мин. св. клочих, мин. прич. клочил, несв. За кокошка - издавам характерни звуци, когато искам да мътя пиленца или когато п... |
| квота - мн. квоти, ж. 1. Определен брой. количество, процент, дял при разпределяне на нещо. Квотата на парите за командировки в чужбина не... |
| множа - множиш, мин. св. множих, мин. прич. множил, несв.; какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си. — множа се. Размножавам се, ... |
| опора - мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опо... |
| охота - само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота. |
| окова - оковеш, мин. св. оковах, мин. прич. оковал, св. — вж. оковавам. |