мн. ритми, (два) ритъма, м. 1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и слаби тактове, пулсирания и др.); отмереност. Бърз ритъм. Ритъмът на сърцето и. 2. Прен. Отмереност при извършване на някаква дейност. Ускорен ритъм на живот. 3. Прен. Само мн. Музикални звуци. Тракийски ритми.
Съновник: Ритъм
в съня е обещание за постоянни доходи, за добро стечение на обстоятелствата или за умерено добри новини.