разтрисаш, несв. и
разтреса, св. 1.
Какво.
Започвам силно да
треса, да
клатя; разтърсвам. Разтресох дървото да падне ябълката. 2. Прен. Кого. Силно развълнувам; разтърсвам. 3. За болест — предизвиквам силна треска. — разтрисам се/ разтреса се. 1. Започвам силно да се треса, да се клатя; разтърсвам се. Прозорецът се разтресе. 2. Прен. Изпитвам силно вълнение, та започвам да треперя, да се треса. Разтресох се от ужас.