| дръ - Намерени са 41 думи от търсенето |
|---|
| дръжка - мн. дръжки, ж. 1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена. 2. Стъбло на цвете. Препоръчвам в... |
| дръзна - дръзнеш, мин. св. дръзнах, мин. прич. дръзнал, св. — вж. дръзвам. |
| дрънча - дрънчиш, мин. св. дрънчах, мин. прич. дрънчал, несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.). |
| дръпна - дръпнеш, мин. св. дръпнах, мин. прич. дръпнал, св. — вж. дръпвам. |
| дръстя - дръстиш, мин. св. дръстих , мин. прич. дръстил, несв. Диал. 1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река. 2. ... |
| дръзвам - дръзваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя. |
| дръндар - дръндарят, дръндаря, мн. дръндари, м. Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред. |
| дрънкам - дрънкаш, несв. 1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на ме... |
| дръпвам - дръпваш, несв. и дръпна, св. 1. Дърпам еднократно или поединично. 2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като и... |
| дръпнат - дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил. 1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпна... |
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |
| дръглив - дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол. // с... |
| подръка - нареч. 1. С ръка под мишницата на друг човек. 2. На удобно място; наблизо. Всичко ми е подръка. |
| удръжки - удръжка, ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания. |
| дрънкало - мн. дрънкала, ср. 1. Дрънкалка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец. |
| задръжка - мн. задръжки, ж. 1. Пречка, спънка, задържане, забавяне. 2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше ... |
| задръстя - задръстиш, мин. св. задръстих, мин. прич. задръстил, св. — вж. задръствам. |
| издрънча - издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам. |
| издръжка - само ед. 1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка. 2. Сума, която се дава на някого за жив... |
| отдръпна - отдръпнеш, мин. св. отдръпнах, мин. прич. отдръпнал, св. - вж. отдръпвам. |