Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

хаб - Намерени са 19 думи от търсенето
паб - пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма.
раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
хак - хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак. ...
хал - халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.
хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск...
хап - хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на...
хас - неизм. • Има си хас. Разг. Възможно ли е.
щаб - щабът, щаба, мн. щабове, (два) щаба, м. 1.Управление на отделна войскова част - полк, дивизия и др. Щабът на трета армия. Прен. Сг...
хабя - хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. ...
хабер - мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам.
захабя - захабиш, мин. св. захабих, мин. прич. захабил, св. — вж. захабявам.
изхабя - изхабиш, мин. св. изхабих, мин. прич. изхабил, св. — вж. изхабявам.
похабя - похабиш, мин. св. похабих, мин. прич. похабил, св. — вж. похабявам.
похабен - похабена, похабено, мн. похабени, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист. // същ. похабеност, похабеност...
захабявам - захабяваш, несв. и захабя, св.; какво. 1. От лошо поддържане или лоши условия причинявам зацапване или овехтяване. Захабявам бельо...
изхабявам - изхабяваш, несв. и изхабя, св.; какво. 1. Износвам, изтьпявам, изтърквам от ползване. Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Из...
похабявам - похабяваш, несв. и похабя, св.; какво. Правя нещо да стане неизползваемо, негодно; развалям, повреждам. — похабявам се/похабя се. ...
рехабилитатор - мн. рехабилитатори, м. Медицинско лице, което се занимава с рехабилитация.
рехабилитация - само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др.), с които се възстановява нормалното състояние на организма с...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: