| д-с----- - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| доставка - мн. доставки, ж. 1. Доставяне. Доставката на храна се забави. 2. Доставените стоки, продукти. |
| десетима - числ. Разг. Десет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
| десетина - числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета. |
| десетица - мн. десетици, ж. 1. Съвкупност от десет единици; числото десет. 2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число. /... |
| дестилат - мн. дестилати, (два) дестилата, м. Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация. |
| дисонанс - мн. дисонанси, (два) дисонанса, м. 1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове. 2. Спец. В литературата — не... |
| досаждам - досаждаш, несв. и досадя, св.; на кого. Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси. |
| доставям - доставяш, несв. и доставя, св.; какво. 1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища. 2. Прен. Предизвиквам п... |
| достигам - достигаш, несв. и достигна, св. 1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигна... |
| достигна - достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. достигнал, се. — вж. достигам. |
| дюстабан - само ед. Разг. Плоско стъпало на човешки крак. |
| достъпен - достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил. 1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки. 2.... |
| досетлив - досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче. // същ. досетливост. досетливос... |
| дословен - дословна, дословно, мн. дословни. прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст: буквален. Дословен превод. |
| достижим - достижима, достижимо, мн. достижими, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа. |
| дискусия - мн. дискусии, ж. 1. Обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се реши правилно. 2. Разискване или изказване по научен въп... |
| дисидент - мн. дисиденти, м. 1. Истор. През средновековието - отстъпник от католицизма. 2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващат... |
| десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |
| дисекция - мн. дисекции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел. |
| диспечер - мн. диспечери, м. Лице, което ръководи дейността на други хора или движението на транспортни машини. Диспечер на летище. // прил. ... |