кроиш, мин. св. кроих, мин. прич. кроил, несв. 1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат или кожа. За половин час крои една рокля. Кроя панталон. 2. Прен. Замислям, пресмятам. Кроя план. Кроя престъпление. // същ. кроене, ср.
Съновник: Крояч, кроиш
Ли насън, съдбата на семейството ти е в твои ръце.