кротуваш, несв. 1.
Стоя кротко,
мирно,
тихо. Детето кротува. 2. Прен. Стоя неподвижно, не се
показвам, не
предприемам нищо. Трябва да кротуваш вкъщи няколко дни, иначе болестта ще се усложни. Кротувай, иначе ще те заловят. — кротувам си. Разг. Не предприемам нищо, не се обаждам, мълча си. Казвам му да си търси работа, но той си кротува вкъщи.