мн. кордони, (два) кордона, м. 1. Остар. Огърлица от скъпметал. 2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. Около сградата има тежък метален кордон. 3. Прен. Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват. Полицаите се наредиха в кордон. Войниците се наредиха в кордон около сградата.
Съновник: Кордон
B съня съобщава за сериозни пречки и непредвидени трудности.