мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята е корените. Гъсти корени. 2. Разг. За градински растения — цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди. 3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен. 4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото. 5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен. 6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени. 7. Спец. В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението. 8. Спец. В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друто число. Кое число е квадратният корен на числото четири? // прил. коренов, коренова, кореново, мн. коренови. Коренова система. Коренова част на растение. •Пускам/пусна корен. Разг. Задържам се дълго някъде, заселвам се.

на растение ако видиш насън, застрашава те опасност. Aко изкореняваш плевел, ще се бориш с противник. ако изкореняваш дърво, ще се скараш с роднина. Aко режеш корени, значи ще навредиш някому, ще сториш зла на познат. Aко извадиш растение или дърво без корен, здравето на някой твой близък е сериозно застрашено.

root